Close
Списък с къщи
Зъболекарницата

Списък с къщи

бившата детска градина на патриарха

Бившето виетнамско търговско представителство

В задния двор на подуянската жп гара.

Вълшебната къща

Голямата къща с малката стопанка

Двойната къща

Дом "С И 1911"

Дом Салабашеви

Закътаната къща

Зъболекарницата

изоставената къща

Къща на инж. Константин Йосифов

Къщата живееща срещу бетонния гигант

Къщата на канала

Къщата на чудесата

Къщата от 1906-та

Къщата с детска градина

Къщата с каменни основи

Къщата с любовните истории

Къщата със зелената птица

Къщата със зеления воал

Къщата със зеления покрив

Къщата, в основите, на която беше вградена мечта

Къщата, за която мечтаем всички

Къщата, която мечтае да си остане къща

Къщата, която ще се превърне в улица

Мълчаливата къща

Неразгаданата Красавица

Скритата къща

Скромната къща

Старата Тръпкова галерия

Тухлената къща

Устояваща на времето

Хотел на отраженията

Ъгловата къща

Ъгловата къща с кулата

  • Видео
  • Аудио разказ
  • Снимки

Годината е 1908 и скоро ще бъде обявена независимостта на България от Османската империя. Бащата на нашата разказвачка се ражда, а къщата все още е в строеж. Семейството му живее на същата улица, под наем. През 1910 година те официално се нанасят в новата си двуетажна къща в Ючбунар, с не най-правите стени в керемиден цвят, но определено масивна постройка с каменна основа. Таванът е на височина 3,20 метра, всеки ъгъл е направен във формата на роза, от неизвестен за нас художник. Особени забележителности в квартала няма, само къщи на бежанци от Македония, евреи и арменци, и в непосредствена близост до къщата – Първо полицейско управление, от онези от Царско време, двуетажна постройка с широк двор, в който се помещават казарми... Децата играят по дворовете, под плодните дръвчета, които са неизменна част от всеки двор. През почивните дни семействата отиват заедно на баня, най-често в Централната баня, въпреки че в близост се намира и баня Банишора, и баня Три кладенци. Последната хората от квартала често наричат циганска и избягват да я посещават.

            Първите промени в квартала настъпват през 30те и 40те години, когато започват да се строят еврейски кооперации. Малко по-късно, през 50те години, някои от тях ще напуснат страната завинаги, отивайки в създадената през 1948 година държава Израел. Не обаче кооперациите се оказват основна причина за промяна в изгледа на Ючбунар. Бомбардировките ще заличат из основи някои от най-старите къщи на София. Къщата, намираща се срещу номер 65, както и много други, са унищожени. Нашата къща оцелява, давайки в жертва само няколко счупени прозореца. Семейството, принудително изселено през периода на бомбардировките, се завръща през 1946 година, за да възкреси живота в къщата-ветеран от войната.

            Всяко ново събитие носи и промяната в себе си. Дори подновен, живота в къщата никога няма да е същият. След промяната в държавната власт на 9 септември 1944 година, се променя и начинът, по който се гледа върху частната собственост. Естествено следствие от това идва национализирането на първия етаж и настаняването на наематели по соцжилфонд.

            Все пак някак си бащата на нашата разказвачка успява да продаде първият етаж, опитвайки се да прескочи задълженията си по соцжилфонд. Той дарява няколкото стаи, които притежава в друга къща на Стефан Стамболов на соцжилфонд и в замяна, получава разрешението да продаде етажа. Смяната на собственика на първия етаж съвсем не означава, че дългата ръка на закона няма да достигне до тях отново. Новият собственик обаче открива друга вратичка – записва първият етаж като едностаен, след което проверка повече не минава през къщата, нито непознати наематели.

            В крайна сметка, това се оказва къща, устояла на три различни режима на управление, редица градоустройствени планове и закони. Така тя първо се оказва в границите на Ючбунар, след това в Трети Димитровски район и най-накрая в район „Възраждане”. Дори улица „Цар Симеон” е трябвало да бъде преместена до къщата, но това никога не се случва. Днес районното управление от царско време, е градинка, построена през 1991 година. За много от старите къщи вече не е останал кой да разказва, а на тяхно място се издига най-разнообразна модерна архитектура. Старите бани се рушат или вече са напълно изчезнали, подготвяйки почвата за поредната бизнес сграда със сини огледални прозорци. Зъболекарницата обаче се издига гордо сред обновения пейзаж като спомен за едно отдавна отминало време, макар и променила своя външен вид и покрита с пелена от бръшлян, и с нищо не показва, че скоро може да изчезне. Единственото, което е на път да изчезне е паметта за всички онези места и събития, с които тя е свързана.

 

Маргарита Троанска                       
Михаела Георгиева
Начало