Close
Списък с къщи
Къщата, която мечтае да си остане къща

Списък с къщи

бившата детска градина на патриарха

Бившето виетнамско търговско представителство

В задния двор на подуянската жп гара.

Вълшебната къща

Голямата къща с малката стопанка

Двойната къща

Дом "С И 1911"

Дом Салабашеви

Закътаната къща

Зъболекарницата

изоставената къща

Къща на инж. Константин Йосифов

Къщата живееща срещу бетонния гигант

Къщата на канала

Къщата на чудесата

Къщата от 1906-та

Къщата с детска градина

Къщата с каменни основи

Къщата с любовните истории

Къщата със зелената птица

Къщата със зеления воал

Къщата със зеления покрив

Къщата, в основите, на която беше вградена мечта

Къщата, за която мечтаем всички

Къщата, която мечтае да си остане къща

Къщата, която ще се превърне в улица

Мълчаливата къща

Неразгаданата Красавица

Скритата къща

Скромната къща

Старата Тръпкова галерия

Тухлената къща

Устояваща на времето

Хотел на отраженията

Ъгловата къща

Ъгловата къща с кулата

  • Видео
  • Аудио разказ
  • Снимки

Вървим по източния тротоар на ул. Опълченска и пресичаме ул. Св. Св. Кирил и Методий. Запътили сме се към необикновените къщи на №60. Още първия път, когато минахме оттук, ни посрещна голям отворен вход, служещ както за коли, така и за хора. От това място тогава видяхме, че навътре имотът продължава като малко градче, приличащо на стария Пловдив. Само дето не е на хълм. Обозрими на пръв поглед бяха поне 4 къщи, 3 от които залепени една за друга с удивителна прилика помежду си. Тези трите бяха сестри, а средната – най-голямата. В дъното се виждаше и една по-ниска къщичка, до която така и не стигнахме да разгледаме, защото, влизайки полека навътре, ни заговори една жена. Тогава ни попита какво ни интересуват тези вехти къщи. След като й обяснихме за картографията на изчезващата памет, която правим, тя като че ли се успокои, въпреки че все още се чудеше на интереса ни. Разказа ни набързо част от тъжната биография на нейната къща – онази, най-близо до булеварда, но ние искахме да влезем „в кухнята” на нещата, не само да висим „на верандата” и да оглеждаме онова, което всички виждат. Затова помолихме собственичката при следващата ни среща да ни сподели историята си и тревогите си около къщата на №60.

Сега се връщаме на същото място. Стигаме до широкия вход към къщите, който не се охранява нито от врата, нито от куче, нито дори от подозрителни бабички. Вярно, затваря се с една широка врата, която обаче денем си почива, тъй като оттук се влиза за всички стари къщички по дължината на имота, включително за давания под наем магазин. Времето е мрачно и дъждовно, все едно че се слива с атмосферата на мястото, на което сме. Не става въпрос за това, че къщите нямат обитатели, напротив. За краткото време, което ще прекараме в двора, е доста оживено, непрекъснато влизат и излизат хора от къщите. Ала историята им, колкото и интригуваща да е, като че ли е на път да приключи.

Звъним на звънеца в уреченото време и собственичката на една от къщите ни посреща. Тя още първия път имаше явно желание да си разкаже историята, сега като че ли твърде рано сме я събудили... Навън не е студено и затова няма проблем да си приказваме с нея на двора, въпреки че шумът от булеварда е силен и понякога се налага да се заслушваме по-внимателно. Самата къща е „тризначка”, част от комплекс от къщи, строени между 1901 г. и 1910 г. Собственикът на земята е построил 3 почти идентични къщи, които оставя на тримата си сина. Нашата събеседничка е съпруга на прекия наследник на най-външната. Преди повече от 40 години къщата е била по-голяма, отколкото е днес. Стигала е до края на днешния тротоар, а още по-издаден в булеварда е бил малкия двор. Същото е било и отсрещната страна, където днес е намърдана Била. През 1971 г. малката зелена площ пред къщата е била отчуждена от собствениците, за да се разшири улица Опълченска. Същото се е случило с всички останали къщи по дължината на булеварда от пресечката му с бул. Стамболийски чак до бул. Сливница. Днес тази злочеста къща отново е под заплаха от събаряне. Собствениците получават през 2007 г. заповед за повторно отчуждаване, този път исканата от общината площ от 56 м² засяга и самата къща.

Тя е доста масивна сграда, основите й все още си личат – каменни, от здрав камък. Прошарената, олющена дреха не може да скрие красотата и очарованието на тризначните къщи. Те не са поддържани както отвътре, така и отвън именно заради заповедта за отчуждаването. Въпреки че са самостоятелни сгради, разделени със стени отвътре, те са силно свързани, точно като три сестри. Събарянето на най-външната, дори и само частта, която влиза в заповедта, най-вероятно ще причини разрухата и на другите две. Тъжно е да си помислиш как три красиви къщи всеки момент могат да бъдат съборени, докато животът в тях процъфтява. Събеседничката ни разказва как всички предишни наследници са родени в тази къща, включително нейният син. Първият собственик дори сам е издигнал трите здания, без да е архитект. Стените са прави, на някои места под окапалата мазилка си личат старите тухли, които е редил със собствените си ръце. Обитателите й изглежда са силно привързани към нея, имали са възможност да живеят на други места, дори са отказвали на инвеститори да напуснат къщата. Тя е семеен дом на 5 поколения, издържала земетресението от 70-те, от 2012 и най-скорошното, без да бъде покътната. Имало е и набези срещу нея – обирана е, разпокъсвана е от настанените по соцжилфонд пришълци, а в по-ново време – от неправилно поставени електроинсталации, но до днес, след няколко кръпки и много внимание и обич, къщата на Опълченска №60 си стои. Може би всеки момент ще изчезне, а собствениците й ще се преместят в гаража, построен от самите тях като убежище в тясното дворче, тъй като общината взима всичко и не дава почти нищо в замяна. Нейната драма е, че всеки момент тя може да се превърне в поредното платно на булеварда, в тесен тротоар, в малък лъскав блок или голям неонов магазин, а единственото, което тя иска, е да си остане такава, каквато е – същата, както преди повече от 100 години.

 

 

 

 

Маргарита Троанска
Михаела Георгиева

Начало