Close
Списък с къщи
В задния двор на подуянската жп гара.

Списък с къщи

бившата детска градина на патриарха

Бившето виетнамско търговско представителство

В задния двор на подуянската жп гара.

Вълшебната къща

Голямата къща с малката стопанка

Двойната къща

Дом "С И 1911"

Дом Салабашеви

Закътаната къща

Зъболекарницата

изоставената къща

Къща на инж. Константин Йосифов

Къщата живееща срещу бетонния гигант

Къщата на канала

Къщата на чудесата

Къщата от 1906-та

Къщата с детска градина

Къщата с каменни основи

Къщата с любовните истории

Къщата със зелената птица

Къщата със зеления воал

Къщата със зеления покрив

Къщата, в основите, на която беше вградена мечта

Къщата, за която мечтаем всички

Къщата, която мечтае да си остане къща

Къщата, която ще се превърне в улица

Мълчаливата къща

Неразгаданата Красавица

Скритата къща

Скромната къща

Старата Тръпкова галерия

Тухлената къща

Устояваща на времето

Хотел на отраженията

Ъгловата къща

Ъгловата къща с кулата

  • Видео
  • Аудио разказ
  • Снимки


Блуждаейки в очакване на влак за Пловдив на подуянската гара, погледът на скучаещия пътник понякога се спира на преминаващи през релсите хора, които целенасочено се движат в посока, в която сякаш градът свършва рязко в стена от пролетна зеленина.

Когато преминеш релсите на гарата, следвайки тази посока, те посреща кална пътечка, която изскача на ъгъл на улица. Над него се извисява невъзможна двуетажна къща, обвита в саморасла, превзела балкона асма. Къщата е вече слегнала от влагата и се готви да потъне в спомените си и в окончателна разруха. В близост има и други такива къщи на по стотина години, както и „рай“ от по-едри и по-дребни бизнес начинания – цехче за неонови надписи, пункт за рециклиране на отпадъци, печатница... Има и няколко нови кооперации, покрай които стигаш до два огромни 14-етажни блока и бул. Тодорини кукли. В другата посока пък е надлезът на ул. Черковна и завод „Зрънчо“. Съвсем близо е и подлезът на Ботевградско шосе. Чудиш се дали си на изход, или на вход на нещо, а всъщност си на граница – там винаги е малко неясно какво точно се случва.

Тук урбанизацията „дошла“ в края на 1970-те началото на 1980-те години – тогава започнали да отчуждават съществуващите къщи, за да бъдат построени на тяхно място подуянските блокове - конкретно двата 14-етажни великана, до които водят серия повече и по-малко потайни подуянски пътечки. Те се строили 10 години, а до завършването им се живеело в оборотно жилище.

„Ох, колко пъти са ни отчуждавали. Майка ми плачеше – тя беше на такива години, както съм аз сега. Представете си един такъв човек, който е свикнал на простор, да го приберат в една кутийка на тези години – но много имаше ги прибраха, от къща в апартамент. Изкараха по една година и починаха, не издържаха.“ (живущ в квартала, 90 години)

„1983 година тук отчуждиха – бяха къщи ей такива - и направиха първа копка за нова сграда на читалището.“ (живущ в квартала, ок. 50 години). Там сега има зелено, обраснало с джанки и трева до кръста петно – точно отстрани на НЧ „Възраждане“ и църквата до него. Няма и следа от няколкото години работата по изливане на фундаменти и основи за нова сграда през 80-те.

Зеленината и покоят, образували се на островчета в това парче от града, разказват любопитен разказ – разказът за кризата на един квартал. Той започва по странен начин - с Възродителния процес и изселването на 250 хиляди добре образовани човеци в работоспособна възраст, продължава по-логично с акт от края на социализма, който забранява строителството в непроизводствени зони, оставяйки новопостроените блокове без обслужваща инфраструктура, но със саморасъл междублоков парк с ПУП за детска градина, и завършва с края на строителния бум и неслучили се мечтани проекти за раздвижване и ново строителство на мястото на съществуващи дефакто, но липсващи деюре сгради.
„Затова тук изглежда така“ – съчетание от опразнени отчуждени имоти, превърнали се в петна от зеленина, запазени „от кризата“ ниски сгради от преди 1944, потънали в сложни юридически и градоустройствени казуси, парк с църква и читалище, производствена зона, ж.п. ареал и два огромни 14-етажни блока с проект за детска градина помежду. В малките улички и малките пътечки наоколо се крият вълшебни истории, розови градини, цигански разводи, семейни скандали, тапицери, антиквари, любители градинари… Има и два изпразнени директорски дома – някога населявани от немския мениджмънт на старата текстилна фабрика на Беров и съдружници (по-точно сивата сграда със залепена розова къща, която се намира точно зад днешния завод „Зрънчо“). Понякога хората още си говорят през оградата със съседите. Възможно е даже някоя мила възрастна дама да те почерпи с бонбони, ако я улучиш да се „мотае“ из градината в хубав слънчев ден. В най-лошия случай в парка някой ще ти поиска стотинки за бира или цигара.

„Някога, когато майка ми е била млада – трябва да е било някъде след турско“… гара Подуяне била две барачки - мъничка гара е била тогава. Случвало се вечер някой пътник да изпусне влака си. Нямало тогава къде да пренощува и тръгвал да обикаля наоколо по  къщите и да вика или звъни на стопаните с молбата: „Изтървах влака, може ли да пренощувам“. Тогава редно било да го прибереш – „слагаш му да се умие, слагаш му вечеря, нагласяш му легло, ако няма легло – постилаш му на земята, на сутринта му нагласяш да има за из път и си го изпращаш“. (живущ в квартала, 90 години)

Добре дошли в Подуяне...
 

автор: Цветелина Славчева
Начало