Close
Списък с къщи
Къщата на канала

Списък с къщи

бившата детска градина на патриарха

Бившето виетнамско търговско представителство

В задния двор на подуянската жп гара.

Вълшебната къща

Голямата къща с малката стопанка

Двойната къща

Дом "С И 1911"

Дом Салабашеви

Закътаната къща

Зъболекарницата

изоставената къща

Къща на инж. Константин Йосифов

Къщата живееща срещу бетонния гигант

Къщата на канала

Къщата на чудесата

Къщата от 1906-та

Къщата с детска градина

Къщата с каменни основи

Къщата с любовните истории

Къщата със зелената птица

Къщата със зеления воал

Къщата със зеления покрив

Къщата, в основите, на която беше вградена мечта

Къщата, за която мечтаем всички

Къщата, която мечтае да си остане къща

Къщата, която ще се превърне в улица

Мълчаливата къща

Неразгаданата Красавица

Скритата къща

Скромната къща

Старата Тръпкова галерия

Тухлената къща

Устояваща на времето

Хотел на отраженията

Ъгловата къща

Ъгловата къща с кулата

БУЛ. „ЕВЛОГИ ГЕОРГИЕВ“ № 66: КЪЩАТА НА КАНАЛА



През деня отсечката на бул. “Евлоги и Христо Георгиеви”  от Орлов мост до Военна академия не е от най-лиричните места в София - въпреки зеленината около канала на Перловска река, въпреки строгото очарование на парк “Воена академия” и виенския сесецион, показващ се тук-таме по сградите.

Ако попитате експертите по градска екология, те ще ви кажат - това със сигурност е шумово, въздушно, а и визуално, едно от най-замърсените места в София. В пикови часове въздухът му просто „лепне” по дробовете.

Маршрутът на едно сутрешно спускане - от Орлов мост по канала към Военна академия - има няколко посоки. От една страна, то може да криволичи по затревения ръб на Перловска река - покрай едно от най-тучните задръствания в града. Другият вариант е да се промушва покрай десетки паркирали коли на тротоара заедно с други забързани хора, лекичко, в опитите си да е деликатно, почти да ги сръчква, за да го пуснат да ги изпревари, докато светофарът до езерото Ариана пуска на големи талази бързащи превозни средства по платното на булеварда.

Този криволичещ ход потъва в гъста кал по един твърде неприличен, за някои може би дори срамен[1] начин, ако върнем времето само със стотина години назад. Съвсем скоро тази част на бъдещ почти-метрополис, все още известна на експертите-градосторители като “Трета извънгратска част”, ще се застрои в нов китен квартал, продължение на “аристократическия” около Двореца и надолу по ул. Шипка. В медувоенния период, обаче, там стърчат само няколко къщи - точно като „гъби след дъжд”, ако използваме категориите на тогавашното време. През 20-те г. на 20 в. се явяват първите от тях. На ъгъла на тогавашната ул. Тракия, а днешна Гогол, изникват три-четири такива сгради, всичките обвързани в роднински връзки от Търновския и Самоковския край. Собствениците били все “образовани хора” - учители и художници, с роднини от висшето духовенство. Такива хора строят такива къщи - големи, хубави, представителни жилищни сгради.

Например къщата на Руси Тонков, учител по химия: тя е двуетажна (партерен и първи), има три входа (трябва и боклука да се изнася отнякъде), главният от които, подчертан с “шукатурна рамка и декоративен фронтон”, гледа към Перловска река и новия крайречен булевард. Има и дървена пластика по балконите и изобщо това е една доста „гиздава” сграда. В задния двор на парцела й шест години по-късно след изграждането на първата, собственикът строи и втора сграда - предназначена за даване под наем и с по-скромна, но с все тъй сецесионно чаровна фасада.

Какви неща са правели учителите по химия едно време, какви имоти имали. Но и много деца са имали. Руси Тонков, например, имал четири деца, а по-натам и много внуци. Изобщо по онова време род да искаш. По-после пък синът му имал пет жени...

Обратно в 21 в. “Трета извънградска част” е един от любимите централни софийски квартали - малко консервативен, запазил очарованието, на годините, в които е възникнвал, но придобил и по-актуални, но също тъй софийски белези - клекшопи, няколко култови заведения, по-рядко соц и пост-соц архитектурни излияния. Намира се и по някоя и друга стогодишна сграда, която се разпада. Например сградата на Руси Тонков - учителят по химия, която мрачно запречва сутрешното спускане по бул. Евл. и Хр. Георгиеви. И другата, построената шест години по-късно за отдаване под наем, която се спотайва в задната част на парцела с адрес на ул. Гогол.

Динамичното спускане по бул. Евлоги Георгиев откъм страната на паркиралите коли неприятно се стеснява от масивен еркер, засенчващ малко стълбище с парапет изведено директно върху тротоара. До еркера има фасада, превърнала се в работна площадка за стрийт-арт експерименти. Всъщност трудно се установява, че еркерът и ографитената стена са част от къща, когато бързаш покрай тях. Това са архитектурни елементи, живеещи собствен живот във всекидневието на канала. Например, симпатично е как бързащите надолу минувачи се запречват в това тротоарно стеснение между еркер, стълби и паркирали коли. Забавно е също, когато застанеш на стълбичките с ясното намерение, че звъниш на вратата (Там има вход!?). Тогава спускащият се от Орлов мост минувач те поглежда учудено и с лека погнуса - и какво точно прави отдолу под това прашасало нещо? Още по-забавно става, когато от втория етаж се подава женска глава и започвате да си подвиквате разни неща за къщата. Естествено такъв разговор най-малкото има твърде средиземноморски привкус за София, макар и да се случва “по канала”. В този смисъл и бързо приключва.

Много по-приятно е да се обсъжда съдбата на къщата в задната част на парцела, която влиза по улица Гогол. Три метра извън спускането по Евлоги Георгиев и нещата са много по-махленски и лесно се завъртат покрай другия имот със зарешетени врати и прозорци и бивша пощенска кутия. Бързо се явяват дългогодишни съседи и става ясно, че наследниците на къщата с адрес ул. Гогол 29, сега празна, до един са в чужбина, с изключение на двете госпожи, които живеят на втория етаж на бул. Евлоги Георгиев 66. Сметките в изкъртената пощенска кутия с ръждясал метален надпис “Раф и Фис Хакано ООД” се оказват на бивши и не толкова долюбвани от квартала наематели, които преди около десетина години почти били направили там ресторант с градина или бирария с хотел… Има и малки вариации във версиите. “Раф и Фис”, неразумно взели да правят  преустройства и съседи и наследници на имота, къде лесно, къде не, намерили начин да ги изгонят, сигнализирайки в Института за недвижимо културно наследство (НИНКН), че нещо недопустимо е случва в къщата на ул. Гогол 29, която е, освен всичко, със статут на недвижима културна ценност. Те споделяли още, макар това да не влиза много в работата на НИНКН и да е леко извън юрисдикцията на института, че въпросното преустройство в ресторант или бирария щяло да наруши “спокойствието на квартала”. НИНКН санкционирало преустройствата, които действително не били съгласувани с институцията, и така спасило “спокойствието на квартала” - съвсем без да иска.

Така приключва разказът за къщата на ул. Гогол 29. Тя остава по софийски празна да тежи в ръцете на многото си наследници, които не са живели там от над 50 години. Тези от тях, които си спомнят времето преди да я национализират, вече са уморени и на възраст, за да имат други идеи около имота, освен продажба. Има варианти, със сигурност, и статутът й на недвижимо културно наследство, толкова удобен в един момент, да падне и да повиши инвестиционният интерес към парцела с цел ново строителство. Но за това трябва да се справят някак и с къщата на Евлоги Георгиев 66 - жилищната сграда на Руси Тонков, също защитена от НИНКН, в която все още живеят далечни наследници на рода, макар и не точно преки. Все пак двата имот „вървят в пакет” на общ парцел.

Връщайки се сто години по-рано къщата на Руси Тонков и нейната посестрима по парцел са едни от първите сгради, появили се в Трета извънградска част - две от онези първи гъби, „поникнали” през „напоителния” за строителството и строителните технологии междувоенен период. Първа е сградата с мрачния еркер и ографитена фасада. Тя е строена 1920 година по проект на арх. Койчев, (проектирал и Съдебната палата), макар че днес се е превърнала просто в досадно стеснение по пешеходния маршрут в посока Военна академия, ул. Оборище и бул. Мадрид.

И все пак ако човек се разхожда през зимна вечер по канала, може изумен да установи, че в мрака на два етажа и мансарда се пада едно малко светещо прозорче, скрито в начупените сенки на фасадата

През деня пък светещото прозорче изчезва, а с него и цяла една културна ценност, за да остане само мрачният еркер, препречващ тротоара. И ако случайността не те отбие вдясно по махленския уют на ул. Гогол, няма и да забележиш, че на ъгъла се е раздиплила огромна стара, къща. На номер 29 по Гогол, обаче, се полюшва отворена пощенска кутия, с ръждив надпис и понякога в нея се явяват никому ненужни писма (било то и сметки), въпреки зарешетената входна врата. Подобна гледка интригува дори и най-безразличния към градските истории и ако е достатъчно смел да попита, разрухата ще му разкаже малка част от паметта на квартала, оставаща скрита за забързания ход по булеварда

НИНКН C-907-17-II. Жилищна сгради в парцел XV 10, кв. 6, пл. 10, 3-та извънградска част

НИНКН C-907-16-II. Жилищна сгради в парцел XV 10, кв. 6, пл. 10, 3-та извънградска част

Георгиев, Г. 1983. София и софиянци 1878-1944, С.: изд. “Наука и изкуство”

http://stara-sofia.blogspot.com/2012/02/blog-post_22.html (30.11.2012 г)



Автор Цветелина Славчева

[1]
                [1] Пунчев, П. “За да не ни е срам”, http://stara-sofia.blogspot.com/2012/02/blog-post_22.html (15.12.2012)

Начало