Close
Списък с къщи
Къщата, в основите, на която беше вградена мечта

Списък с къщи

бившата детска градина на патриарха

Бившето виетнамско търговско представителство

В задния двор на подуянската жп гара.

Вълшебната къща

Голямата къща с малката стопанка

Двойната къща

Дом "С И 1911"

Дом Салабашеви

Закътаната къща

Зъболекарницата

изоставената къща

Къща на инж. Константин Йосифов

Къщата живееща срещу бетонния гигант

Къщата на канала

Къщата на чудесата

Къщата от 1906-та

Къщата с детска градина

Къщата с каменни основи

Къщата с любовните истории

Къщата със зелената птица

Къщата със зеления воал

Къщата със зеления покрив

Къщата, в основите, на която беше вградена мечта

Къщата, за която мечтаем всички

Къщата, която мечтае да си остане къща

Къщата, която ще се превърне в улица

Мълчаливата къща

Неразгаданата Красавица

Скритата къща

Скромната къща

Старата Тръпкова галерия

Тухлената къща

Устояваща на времето

Хотел на отраженията

Ъгловата къща

Ъгловата къща с кулата

УЛ. „СЪВЕТ НА ЕВРОПА“ № 21: КЪЩАТА, В ОСНОВИТЕ НА КОЯТО БЕШЕ ВГРАДЕНА МЕЧТА



Няма как да я пропуснете. Ако минете по малката уличка, под ъгъл с улица "Житница", тя просто ще привлече погледа ви, може би, заради контраста с околните, сравнително нови, двадесетинагодишни блокове. Или заради ъгъловата кула, която застанала на пост, наблюдава редките минувачи.

Къщата с кулата”, както обикновено я описват хората, се намира на кръстовището на улиците “Гебедже” и “Съвет на Европа”. Тя е една от последните оцелели къщи в квартала. Още първият път когато я видях, си помислих че е “необикновена”. Бях сигурна че историята, която се крие зад безмълвните стени, е поне толкова интересна, колкото и фасадата й. Любопитна бях да разбера как се е появила тази странна къща сред съвсем обикновения, периферен в миналото, квартал. Измина повече от година преди да срещна М.М., един от наследниците, който ми разказа нейната история.

Сгушена сред дърветата, олющена, рушаща се, но без да се предава, “къщата с кулата” наблюдава постепенното изчезване на съседните къщи и заменянето им с многоетажни блокове. Тя наблюдава хората, мълчаливо свидетелствайки, че мечтите умират трудно.


.


Преди около стотина години в село Горно Броди живял Стоян Карамихайлов. Там преминало детството му. Солун бил най-близкият голям град и първият истински град, който малкият Стоян видял. Влюбил се в него. Било “любов от пръв поглед” – момчето било запленено от красотата му и най-вече от Бялата солунска кула – символ на града и историята му. Заедно с любовта към града в него се зародила и мечтата един ден да заживее там.

Годините минавали, Стоян завършил училище и отишъл да учи във Варна – в строителното училище, където се изучил за “кондуктор”. Това било повече от “майстор” – кондукторът можел да разчита чертежи, да прави конструкции и да ръководи строеж, нещо като сегашните строителни техници. Кой знае, може би заедно с любовта му към Солун се появила и мечтата да строи…

После дошли войните – балканската и междусъюзническата, а след това родното му място и любимият му град се оказали от другата страна на границата с Гърция1. Един от хората, които със собствените си ръце трябвало да отрежат тази част от България, бил Стоян Карамихайлов – като учен човек, той участвал в комисията по заснемането и оценяването на земите придадени към Гърция. После, заедно с голяма част от населението на Добруджа и Беломорска Тракия и той тръгнал на път – да търси място за новия си дом. Заселил се в покрайнините на София, където бързо се образувал квартал от преселници. Нарекли го “Добруджански” – за да знаят и да помнят корените си.

На новото място, в разрастващия се бежански квартал, строежите били ежедневие. Като кондуктор, Стоян имал много работа – ръководел строежи на къщи и дори правел проекти, макар да не бил архитект. Направил проект и на собствената си къща, която, тъй като нямал много пари, била малка – само на етаж и половина. Всъщност, тогава къщата му не се отличавала много от останалите в квартала. В последствие, понеже имало много работа, а и Стоян работел здраво, малко по малко спечелил пари. Тогава разширил къщата и тя станала една от най-големите в квартала. И понеже в сърцето му все още продължавала да живее мечтата за Солун, въпреки че войните и политиката му го отнели, в новия проект, добавил една кула – на ъгъла на къщата, точно на кръстовището. Подобно на Солунската, тя била кръгла, с бойници и тераса на върха. Така край София, сред малките къщички на “Добруджанския” квартал се появила “Къщата с кулата”, вдъхновена от мечтата за Солун. Не само на външен вид била интересна тя, конструкция й също била уникална за времето си – въпреки малкото разстояние, между етажите направили стоманобетонен пояс върху който наредили дървените греди. Необосновано от конструктивна гледна точка, това било решение новаторско и екпериментално. Интересен човек бил Стоян Карамихайлов, със сърцето си строил къщата и вложил в нея мечтите си и любопитството си към новото.

От тогава насам, къщата стои и наблюдава околния живот. Кварталът ставал все по-оживен: на кръстовището на улиците “Хризантема” и “Черна вода”, сегашната “Съвет на Европа”, имало фурна за печене на хляб и по празници, на кръглото площадче се правели всенародни тържества; тук били снимани и някои сцени от мюзикъла “Баща ми бояджията”2. На “Хайдушка поляна” се намирала конюшната на конната полиция и околните улички били огласяни от чаткането на конските копита3.

Времената, обаче, се променяли. Все по-рядко по улиците се чували коне, а колите ставали все повече. Улиците отеснели. Заговорило се че ще разширяват съседната улица – “Житница”, а ако това станело, то къщата с кулата и нейните съседни къщи, трябвало да бъдат съборени – жертва на разширението и прогреса. По това време в къщата живеели хора на нормиран наем – във всяка стая имало квартирант, а семейството на М.М. живеело в две стаи. С времето къщата започнала да се амортизира – квартирантите не ги интересувало, не пазели и не се грижели, а и със слуховете, че ще събарят къщите… Никой не я поддържал – правели се само временни закърпвания. С времето състоянието на къщата се влошавало, но тя не се предавала.

Така минавали годините, а строежът на пътя все не започвал. Сградата все повече се нуждаела от ремонт, но слуховете за събаряне не преставали и продължавали да се появяват нови кръпки до старите. Бабата и дядото на М.М. до последно питали “Ще ни бутат ли?”. Въпреки упоритите слухове, обаче, къщата продължавала да си стои – закърпена, олющена и тъжна, но мечтата в основите й не се предавала.

И до сега тя си е там, макар че все още според регулационния план, “Житница” трябва да се разшири. Минавам по улицата и се питам: “Ще я бутат ли?” После стискам палци кулата да продължи да стои сгушена сред дърветата. Стискам палци мечтата да оцелее, че какво ще стане с хората ако започнем да проправяме пътища за колите, убивайки мечтите си.



__________________

1 Солун попада в Гърция след Балканските войни в 1912 - 1913 година (Уикипедия, свободната енциклопедия)

2 В квартала се намирала и къщата на Коста Цонев но сега вече е съборена и на нейно място се издига блок

3 Става дума за началото на 70те години




Извори:

  1. Разговор с един от наследниците, който в момента живее в къщата

  2. Уикипедия, свободната енциклопедия – http://bg.wikipedia.org/wiki/Красно_село

  3. Уикипедия, свободната енциклопедия – http://bg.wikipedia.org/wiki/Солун


Автор Цветелина Панова





Начало