Close
Списък с къщи
Къщата с детска градина

Списък с къщи

бившата детска градина на патриарха

Бившето виетнамско търговско представителство

В задния двор на подуянската жп гара.

Вълшебната къща

Голямата къща с малката стопанка

Двойната къща

Дом "С И 1911"

Дом Салабашеви

Закътаната къща

Зъболекарницата

изоставената къща

Къща на инж. Константин Йосифов

Къщата живееща срещу бетонния гигант

Къщата на канала

Къщата на чудесата

Къщата от 1906-та

Къщата с детска градина

Къщата с каменни основи

Къщата с любовните истории

Къщата със зелената птица

Къщата със зеления воал

Къщата със зеления покрив

Къщата, в основите, на която беше вградена мечта

Къщата, за която мечтаем всички

Къщата, която мечтае да си остане къща

Къщата, която ще се превърне в улица

Мълчаливата къща

Неразгаданата Красавица

Скритата къща

Скромната къща

Старата Тръпкова галерия

Тухлената къща

Устояваща на времето

Хотел на отраженията

Ъгловата къща

Ъгловата къща с кулата

УЛ. „АСЕН ЗЛАТАРОВ“ № 18: КЪЩАТА С ДЕТСКА ГРАДИНА


Изградена върху стари османски гробища софийската улица „Оборище” е една от емблематичните за центъра на столицата улици. Обсипана с къщи на видни български граждани, като композиторите Добри Христов и Панайот Пипков, писателите Йордан Радичков и Георги Райчев, както и арх. Любомир Нейков (ръководител на колектива, изготвил общия градоустройствен план на София), тя и до днес запазва облика напомнящ ни за стара София. Разхождайки се по тесните й тротоари няма как да не забележим големите, богато декорирани с орнаменти сгради и къщи, които ни заобикалят. На една от пресечните улици на улица „Оборище”, в непосредствена близост до „Докторската градина“, се намира една такава стара, двуетажна, кокетна къща, със заоблени ъгли и малки тавански прозорчета нежно стърчещи от покрива. Тя има два входа – единият от към ул. „Оборище”, другият от към ул. „Асен Златаров”. Построена през 1922 година, собственост на ген. Сарафов и след това на негови наследници, тя е типичен образец на жилищната архитектура от двайсетте години на XX век. По време на бомбардировките над София тя е била почти разрушена, но след войната е възстановена във вида, в който е била преди това - в стил „модерн”, състояща се от два етажа и таванска стая, входове откъм двете страни на улиците и дървен балкон от страната на улица „Оборище”, който едва се забелязва от клоните на дърветата в двора, приличащ на малка къщичка, но без циментови стени и прозорци. Фасадата на къщата е обсипана с множество геометрични елементи и малки дървени бели прозорци, като на приземния етаж те са още по-малки, но за сметка на това защитени с решетки и отрупани с паяжина, напомнящи за мрачно, страшно и необитаемо подземно пространство. В контраст с решетките от приземния етаж, сякаш нарочно, от първия, редовно се чуват детски смях и песни. Това обаче съвсем не са живеещи там деца. Там, по настоящем има детска градина, която съживява иначе изглеждащото пусто пространство.

В един от поредните дни, в които минавах от там, реших да позвъня на вратата. Беше приятен есенен ден, около обяд. Отворих желязната, стара порта на къщата и тръгнах по циментова тясна пътечка, водеща към сиви, също циментови стълби. Качих се по тях и пред мен се отвори огромна дървена входна врата, напълно в синхрон със стила на къщата. От вътре, крещейки, изтичаха няколко малки деца. В същия момент се появи тяхната учителка, която любезно ми обясни, че собствениците на къщата са много стари и рядко се срещат помежду си, въпреки че детската градина е там под наем от вече две години. Посъветва ме да мина от страната на другия вход, където има аптека и да попитам и там. И наистина! Въпреки, че не бях забелязала до сега, там имаше малка, квартална, спретната аптека, в която мъж и жена продават лекарства. Те потвърдиха казаното от учителката в детската градина - къщата е собственост на много стари хора.

  • А дали Вие знаете нещо за самата къща?

  • О, не. Знам само, че е паметник на културата, да. Нищо друго. Ние сме тук под наем просто.

Връщайки се назад във времето архивите говорят, че през 1976 година с оглед на вида на къщата тя наистина е обявена за архитектурен паметник на културата – с характерни елементи по фасадата, напълно вписваща се в духа и елегантния вид на улица „Оборище“. Въпреки това, през 2000 година тогавашните й собственици подават молба до НИПК за отписването й от списъка с паметници на културата на основанието, че тя няма архитектурна, естетическа и историческа стойност. Според тях, статутът й на културен паметник пречи на ремонтно-възстановителната работа и ползването на дворната площ. НИПК провежда огледи на досието и къщата, и не удовлетворява искането на собствениците с агрументацията, че тя е типологичен образец, с характерни фасади с декоративна мазилкова пластика и изявен структурен елемент в силуета на улица „Оборище”1.

А междувременно зачеркването на къщата от паметниците на културата и ремонтът, който може би е щяла да претърпи свидетелствуват за онова, с което Александър Златарски определя обновленията, които претърпява цялата улица „Оборище“, а именно:

„Тя действително расте, но не на дължина, а на височина, макар някои от новите сгради да развалят облика й“2.


[1] Обявена за архитектурен паметник на културата, декларирано с писмо на НИПК от 21.05.76г.

[2] Златарски, А. (2009), Софийската улица „Оборище”, Прозорец 2009, стр. 19


Автор Фани Младенова

Начало