Close
Списък с къщи
Къщата с каменни основи

Списък с къщи

бившата детска градина на патриарха

Бившето виетнамско търговско представителство

В задния двор на подуянската жп гара.

Вълшебната къща

Голямата къща с малката стопанка

Двойната къща

Дом "С И 1911"

Дом Салабашеви

Закътаната къща

Зъболекарницата

изоставената къща

Къща на инж. Константин Йосифов

Къщата живееща срещу бетонния гигант

Къщата на канала

Къщата на чудесата

Къщата от 1906-та

Къщата с детска градина

Къщата с каменни основи

Къщата с любовните истории

Къщата със зелената птица

Къщата със зеления воал

Къщата със зеления покрив

Къщата, в основите, на която беше вградена мечта

Къщата, за която мечтаем всички

Къщата, която мечтае да си остане къща

Къщата, която ще се превърне в улица

Мълчаливата къща

Неразгаданата Красавица

Скритата къща

Скромната къща

Старата Тръпкова галерия

Тухлената къща

Устояваща на времето

Хотел на отраженията

Ъгловата къща

Ъгловата къща с кулата


УЛИЦА „КИРИЛ И МЕТОДИЙ” № 37: КЪЩАТА С КАМЕННИ ОСНОВИ


Една разходка с вдигнат поглед в района, ограден от бул. „Дондуков”, бул. „Сливница”, ул. „Раковски” и бул. „Мария Луиза” е добро начало да видиш града от миналото. Тази жилищна зона е застроена в началото на XX в. с 2-3-етажни фамилни къщи. За тогавашния характер на сградите в София – предимно едноетажни и класифицирани от статистиката като „паянтови”1 - това били доста стабилни и високи сгради. Преди застрояването от 1900 г., част от публичните домове на София2 били разположени тук, а гражданите обичали да се оплакват на санитарните власти, че „не желаяли да гледатъ какъ се расхождатъ проститутките”3 до третата градска лечебница и обратно. Въпреки това тази градска част била привлекателна, поради близостта й до центъра и гарата. След регулирането на бул. „Дондуков” и приблизително около началото на ХХ в., публичните домове били изнесени в района на Сточна гара. Така „авторитетът” на тази градска част се издигнал4. Характерът на квартала бил запазен до края на 80-те години. Днес голяма част от къщите в района са оставени да се рушат, а историите на тяхното обитаване малко по малко започват да изчезват.

Улица „Кирил и Методий” минава и през тази градска част. Ако тръгнеш по нея, по пътя си можеш да стигнеш до открехнатата порта от ковано желязо на триетажната къща на ул. „Кирил и Методий” № 37. Фасадата е олющена, цветовете на мазилката се преливат от бледозелено до жълто, явно от някогашните пребоядисвания, а на места тухлите привнасят още цвят. Една от причините е може би, че разпарчетосаните олуци щедро я заливат, когато вали. Прозорците зеят. Еркерът е надвиснал над едно магазинно помещение - единствената скоро ремонтирана част, оцветена на парче пак в жълто и зелено, но разбира се в различни тонове от олющената мазилка. На една от решетките е закачен знак, че къщата се охранява. Отдавна никой не живее тук.

Къщата е построена през 1923 г. с модерната за това време конструкция от железни греди, а помежду им бетон. Нейните най-стари собственици са били Борис и Ганка Б. от Харманли. Те имали три деца – Димитър (1919 г.), Марийка (1921 г.) и Борис (1923 г.). След 1944 г. сградата става собственост на Софжилфонд. Етажите, стаите, стълбите започнали да се оживяват с новонастанените наематели. Старите магазини обаче били затворени. Съседите още помнят, че на първия етаж живеел възрастен човек, който едва слизал до приземния етаж - стълбите били направени прекалено тесни, за да се разшири жилищната площ. На втория живеели бившите собственици. А на третия – били настанени възрастна жена с нейното внуче. През 1970-те години на къщата бил даден статут на архитектурен паметник на културата от местно значение.

Съседите разказват, че „когато се обърнала палачинката”, тоест, когато станали промените през 1989 г., наследниците на собствениците я реституирали. В къщата обаче продължили да живеят същите хора. Без съмнение вече всички били поостарели. Живеещата в къщата собственичка П. се ориентирала към самостоятелен бизнес – преустроила единия от двата магазина на първия етаж и направила „Магазин за продажба на пакетирани хранителни стоки, тютюневи изделия, алкохолни и безалкохолни бутилирани напитки…”5. Съседите обичат да си спомнят как ходели при нея да пийват кафенце, да хрупат солетки… Но всичко това си отишло. Наследниците решили да продадат къщата. Съседите твърдят, че каквото и да правели собствениците, осъзнавали, че не могат да я поддържат, а освен това разбрали, че местоположението й е добро и могат да вземат много пари за имота си. Продали я на „някаква“ италианска фирма, която искала да я реставрира. Живущите наоколо се зарадвали, а и италианците идвали, оглеждали я, дори надничали и в съседните дворове. После решили, че това няма да е рентабилно, и помислили дали не е по-добре да построят „малка“ кооперация на нейно място. Съседите с облекчение си отдъхнали, че това не станало, защото сградата нямала достатъчно голям двор. Междувременно в необитаемата къща започнали да спят клошари и пияници, които изтръгнали кабелите, изтърбушили тръбите, та дори един ден предизвикали и наводнение.

Говорело се, че фирмата разработвала нова стратегия – решила, че ще опита да измени устройствения план в Общината. Искали да бутнат не само изоставения бивш архитектурен паметник, а и съседните къщи на ул. „Кирил и Методи” № 35А и № 39. Всички съседи се уплашили. Къщата на № 39, с която сградата на „Кирил и Методий” № 37 има общ калкан, също строена в междувоенния период по проект на немски архитект, била апетитно парче при това с голям двор. Въпреки че хората щели да бъдат компенсирани, те не си представяли живота в новопостроен блок, щели да се чувстват като в кутийки. А освен това, качеството на новото строителство винаги им е изглеждало съмнително. Въобще съседите правели всичко възможно да се убедят, че техните къщи са много по-добри за живот, отколкото новопостроените сгради – „какво може да замени еднометровите каменни основи?”.

Един от съседите обича да разказва за конкретния архитектурен проект на сградата, която е трябвало да бъде построена на мястото на няколкото къщи – привидно, новата сграда щяла да спазва котата на улицата. В дълбочина обаче щяла да се издига до 6 етажа. В този случай съседите успели да отклонят предложението, но притесненията им за неизпълнения план останали. И до днес те говорят със страх за бъдещето на квартала и изобщо не смеят да помислят, че къщата на ул. „Кирил и Методий” № 37 ще бъде разрушена, а с нея и техните домове с просторни стаи и дебели зидове.


Извори:

Жилищна сграда на Борис и Ганка Баневи, ул. „Кирил и Методий” 37, София, кв. 25, пл. No.12. Архитектурен ПК/КЦ за сведение, декларирана с протокол No. 1787/21.05.1976 г. Свалена от списъка с протокол No. 7-308/18.08.2005 г.Регистър на недвижими културни ценности на територията на СО, отдел ОП КИН, ОП «Стара София» със СИМ.

Георгиев, Г. 1983. София и софиянци 1878 – 1944. С.: Изд. „Наука и изкуство”.

Ораховац. П. 1899. Къмъ докладътъ ми за санитарната организация и санитарното състояние на гр. София (Отговоръ на критиката, напечатана въ сп. „Медицински сборникъ”) С.: Печатница и книжарница „Св. София”.



1 Георгиев, Г. 1983., с. 177-201.

2 Пак там: с. 85.

3 Ораховац. П. 1899. с. 6.

4 Георгиев, Г. 1983 , с. 85.

5 Архив Столична Община, Район Оборище: „Санитарно разрешително” - гр. София, район Оборище, ул. Кирил и Методий № 37, 1997 г.


Автор Вероника Димитрова, Цветелина Славчева

Начало