Close
Списък с къщи
Къщата на чудесата

Списък с къщи

бившата детска градина на патриарха

Бившето виетнамско търговско представителство

В задния двор на подуянската жп гара.

Вълшебната къща

Голямата къща с малката стопанка

Двойната къща

Дом "С И 1911"

Дом Салабашеви

Закътаната къща

Зъболекарницата

изоставената къща

Къща на инж. Константин Йосифов

Къщата живееща срещу бетонния гигант

Къщата на канала

Къщата на чудесата

Къщата от 1906-та

Къщата с детска градина

Къщата с каменни основи

Къщата с любовните истории

Къщата със зелената птица

Къщата със зеления воал

Къщата със зеления покрив

Къщата, в основите, на която беше вградена мечта

Къщата, за която мечтаем всички

Къщата, която мечтае да си остане къща

Къщата, която ще се превърне в улица

Мълчаливата къща

Неразгаданата Красавица

Скритата къща

Скромната къща

Старата Тръпкова галерия

Тухлената къща

Устояваща на времето

Хотел на отраженията

Ъгловата къща

Ъгловата къща с кулата



УЛИЦА „КИРИЛ И МЕТОДИЙ” № 35: КЪЩАТА НА ЧУДЕСАТА


Когато през пролетта на 2011 г. открихме къщата на ул. „Кирил и Методий” № 35, силно се усъмнихме, че някой живее в нея. Олющената мазилка, надвисналият балкон и надписът на фасадата й „Не паркирай! Падат керемиди!” оставяха усещане, че е изоставена. Въпреки това, бяхме убедени, че има някой там. Съседната къща на ул. „Будапеща” № 50, с която деляха един двор, изглеждаше в още по-лошо състояние – синя олющена мазилка, счупени прозорци, закрити с шперплат, на места дори с чаршафи, но в нея ясно виждахме следи от обитаване – плажен чадър в двора, няколко наредени столчета под него…

През един септемврийски ден се върнахме към двете къщи и открихме как всичко наоколо се е преобърнало. Дочухме минувачи да подмятат: „А, да, тази я събориха“. На мястото на къщата на ул. „Будапеща” № 50 имаше заравнен парцел, посипан с отломки от покъщнина, дъски и парчета балатум, около които един бял заек спокойно се изтягаше на нагрятата от ниското слънце почва. В двора на ул. „Кирил и Методий” № 35 се запознахме със семейство, сгушено пред малка каравана – хората, обитавали под наем седем години приземния етаж на общинския имот на ул. „Будапеща” № 50. Разказаха ни, че къщата била съборена преди няма и седмица – след двудневна битка с дебелите й, макар и напукани, зидове. Самите те изведнъж се оказали без покрив и квартира, защото били предупредени три дни преди събарянето. Възрастният собственик на втория етаж на къщата на ул. „Кирил и Методий” No 35 пък се уплашил, че това ще сполети и неговия имот и на втория ден от събарянето на съседската сграда сърцето му не издържало.

Събарянето на старата къща на ул. „Будапеща” № 50 не направило голямо впечатление на квартала, той вече бил свикнал с подобни новини и не го приел драматично. Макар и да бил запазил непокътнат облика си отпреди Втората световна война, почти до края на 1980-те години, той бавно губел старите си еврейски къщи, които се заменяли от нови кооперации и бляскави бизнес-сгради. Само най-близките съседи разбрали колко мъчително приключило всичко на ъгъла на ул. „Кирил и Методий” и ул. „Будапеща”.

Смаяни от безумната ситуация, глупаво се плеснахме по челата, че не сме успели поне да направим снимки на изчезналата къща. После решихме, че ще поровим малко в тъжните останки на тази история - току-виж изскочил отнякъде белият заек, за да ни отведе в някоя Страна на чудесата. Оказа се, че такава наистина имало наоколо – в спомените на един човек, изживял детството си в къщата на ул. „Кирил и Методий” № 35.

Е. се родил през един мартенски ден на 1953 г. и израснал на втория етаж на една особена двуетажна къща. Какво й било особеното? Имала много истории за разказване, нашепвани от цветни херувимчета, висящи по стените й. На тавана пък тихо се събирал стогодишен боклук като същинско съкровище.

Бабата и дядото на Е. купили част от чудната къща в годините малко след Втората световна война и започнали да я стягат. По онова време тя хич не била особена. Имало къде-къде по-красиви, че и фамилни домове, засукани и елегантни, а тази била просто къща с апартаменти под наем, в които някога живеели придошли към София бекяри1. Бабата на Е. обаче, каквато си била пестелива, не пожелала по-богатски дом, въпреки че дядото бил заможен човек. Избрала точно тази двуетажна къща, която на всичкото отгоре била тежко поразена от 250-килограмова бомба - чак балконът от ковано желязо се бил извил надолу, но като по чудо оцеляла, за разлика от съседната чудно-хубава сграда, напълно заличена от бомбата.

Нанесли се новите обитатели на втория етаж, а първия поделили орташки с друга жена. И се заловили да мажат и кърпят, да нагряват железния балкон, за да го оправят. Така заживели бабата и дядото, имали си и син, който после се оженил за млада фармацевтка, а не след дълго се появил и Е. Всичко това се случило в ранните години на социализма в България.

Заедно със семейството на Е., под наем на втория етаж дълги години живял прегърбен руснак, бивш подполковник-белогвардеец. Как се появил там е неизвестно, но всичко май е заради социализма - голяма бъркотия бил в началото. Въпреки гърбицата си, руснакът бил по-здрав от скала и никога от нищо не боледувал. И как да боледува, като два пъти бил преплувал р. Дон зимно време и всяка сутрин миел главата си с ледена вода от каменната чешма в къщата. Забележителен човек! - спомня си Е. Тъжна била историята му, но ясните му сини очи винаги имали какво интересно да разкажат на малкия Е. – от военни истории до уроци по „имперски руски“. Всяка сутрин будел малчугана точно в шест за училище, сякаш имал имплантиран будилник - „Вставай, вставай!“, а стъпките на дневната му рутина кънтели като по часовник.

На първия етаж пък под наем се били настанили унгарска фамилия пътуващи циркови артисти и дворът бил пълен с необичаен живот – акробати се премятали, маймунки подскачали, кучета тренирали специални номера, а един ден се явило и малкото лъвче Рита.

Така израснал Е., заобиколен от пъстър свят и най-различни хора. Съседната бивша еврейска къща на ул. „Будапеща” № 50 – копие на италианска сграда – общината давала под наем. Хлапетата обичали да се събират пред нея и да играят футбол.

Растял Е., къщата стареела, проблемите се трупали. Баба му и съседката-собственичка на долния етаж, която плашела малкия Е. с бледите си сини очи, не можели да се разберат за собствеността на къщата. Артистите отсъствали с месеци по турнета. Покривът протичал, кърпели го, пак протичал... Един път даже забравили олуците, та от дъжда мазилката на къщата се напукала. Акациевият храст от западния край откъм ул. „Будапеща” взел да се превръща в същински гигант, впил корени в някоя от хилядите подземни рекички на София, и започнал опасно да настъпва към двуетажния дом. Вътре непослушните херувимчета все избивали по старите стени, без да се впечатляват от поредния слой боя, с който ги замазвали - докато накрая не ги покрили с тапети.

Някъде в средата на 1970-те години социалистическата управа на София предложила преустройство – старите къщи в квадранта да се съборят и да се построят чисти и спретнати блокчета. На мястото на къщата на Е. и съседската къща било отредено да има детска площадка. Хората обичали къщата си, но тя била стара и уморена, удряна от бомба, с олющени стени - по-лесно за всички щяло да бъде на нейно място да направят ново и чисто блокче. И така, подкърпвайки къщата, зачакали деня, в който ще ги преместят. Но преустройството така и не започнало, къщата все така стояла, а то и социализмът взел, че се прекатурил и пак объркал работата.

Родителите на Е. се пенсионирали, той станал художник, правел изложби и преподавал рисуване. Сдобил се с двама сина и се преместил със семейството си от чудната къща. Запазил си само едно от помещенията й – северно и студено, но с постоянна светлина, – което превърнал в ателие. Фамилията циркови артисти успели да откупят долния етаж от старата собственичка, но и тяхното семейство се разпръснало – кой във Франция, кой в Италия.

А кварталът се променял по-бързо от всякога, еврейските къщи, дарени някога на общината, взели да изчезват, замествали ги странни бляскави сгради от стъкло и метал, на които старите обитатели нямали доверие. Полека-лека взели да изчезват и кованите решетки по прозорците на мазето на ул. „Кирил и Методий” № 35, а ударяеният от бомба балкон опасно започнал да провисва. И ето през 2008 г. до старата, вече почти стогодишна къща се лепнала чисто нова 5-етажна кооперация. Не изникнала току-така и без перипетии тази нова сграда. Един ден камион се ударил в стената на старата къща на Кирил и Методий № 35. Магическите подпочвени софийски реки пък направили друга беля - за една нощ в изкопа на новата сграда изникнало цяло езеро... И все пак строежът бил завършен, а Е. изгубил най-чудните си съседи – „семейството от приказките“.

И до днес гигантската акация тайнствено закрива гледката към къщата, а железният балкон опасно виси над ул. „Кирил и Методий”, въпреки всички опити на Е. да огради тротоара долу, за да не пострада някой, ако балконът случайно реши да прави пакости. А на тавана се спотайва „тилилейската мръсотия“ и тихо расте, събирайки в себе си още много тайни за чудния живот, кипял някога в двора на къщата и по улиците на махалата…

Извори:

Интервюта със собственици на жилищна сграда на ул. „Кирил и Методий“ 35, София, кв. 24, пл. No 10.

Жилищна сграда, бивша на Хр. Попов, ул. „Кирил и Методий” 35, София, кв. 24, пл. No.10. Архитектурен и художествен ПК/КЦ от местно значение, обявен в ДВ бр.40/1978 г. Регистър на недвижими културни ценности на територията на СО, отдел ОП КИН, ОП «Стара София» със СИМ.


1Бекяр (от турски) - ерген, неженен мъж


Автор Вероника Димитрова, Цветелина Славчева

Начало