Close
Списък с къщи
Хотел на отраженията

Списък с къщи

бившата детска градина на патриарха

Бившето виетнамско търговско представителство

В задния двор на подуянската жп гара.

Вълшебната къща

Голямата къща с малката стопанка

Двойната къща

Дом "С И 1911"

Дом Салабашеви

Закътаната къща

Зъболекарницата

изоставената къща

Къща на инж. Константин Йосифов

Къщата живееща срещу бетонния гигант

Къщата на канала

Къщата на чудесата

Къщата от 1906-та

Къщата с детска градина

Къщата с каменни основи

Къщата с любовните истории

Къщата със зелената птица

Къщата със зеления воал

Къщата със зеления покрив

Къщата, в основите, на която беше вградена мечта

Къщата, за която мечтаем всички

Къщата, която мечтае да си остане къща

Къщата, която ще се превърне в улица

Мълчаливата къща

Неразгаданата Красавица

Скритата къща

Скромната къща

Старата Тръпкова галерия

Тухлената къща

Устояваща на времето

Хотел на отраженията

Ъгловата къща

Ъгловата къща с кулата

Close
Loading the player...



БУЛЕВАРД „МАРИЯ ЛУИЗА” № 30: ХОТЕЛ НА ОТРАЖЕНИЯТА


На северозапад по бул. „Мария Луиза”, сравнително близо до площада на Централните минерални бани, се намира дълга редица, обковани в ръждясал метал, витрини. След новите и стари магазини, и бюра за обмяна на валута, малко след заключения партер на Модерен театър, погледът лесно се изгубва в хаоса на тази, отдавана превърнала се в гигантско табло за рекламни постери, ръждива стена. Тя покрива изоставеното партерно помещение на „някаква сграда“ със забравено предназначение. Под издадената козирка на някогашен вход стърчи рекламна табела на студио за пиърсинг – също толкова ръждясала колкото и всичко наоколо, но оставаща най-младата придобивка по фасадата. Един поглед над бронирания партер открива плетеница от балкони по сецесионнаова фасада, обрасла с гипсови орнаменти и истински стъбла на диви орехи.

Опитахме се да хвърлим слаба светлина върху тази забравена сграда, отразяваща се в срещуположната огледална фасада, макар и с „растителност“ по балконите1. Сградата е строена изградена през 1908 г.2 е по проект на арх. Наум Торбов и пристроявана през 1925 г. и 1986 г. Общата й застроена площ с идеалните части е 300 кв. м. Дълги години е била хотел. Първоначално се е казвала х-л „Париж”, а после, по времето на социализма, х-л „Здравец”. Състои се от 36 стаи, разположени на 3 етажа и има още четири стаи на тавана. Някога всяка стая имала „антре, клозет с две кабини и порцеланов умивалник с течаща топла и студена вода”3. Сградата би трябвало да е запазила плана си до днес. Единствено приземният етаж, след многократни преустройства поради промяна на функциите, е загубил първоначалното си решение4 дотолкова, че днес е напълно изгубен зад металния обков, предпазващ сградата от нежелани нарушители.

Първоначално на партера се помещавали 8 отделни магазина. По времето на социализма там се появяваил „РЕСТОРАНТ НА САМООБЛУЖВАНЕ – ЗДРАВЕЦ”, в който се продавали най-разпространените за онова време ястия – супи и скара. През 1975 г. се премахват стените между магазините, за да бъде направен салон за ресторанта. Въпреки че хората от квартала посещавали „закусвалнята” (така те наричат ресторанта днес), не са виждали самия хотел. За него се носели слухове, че бил един от малкото луксозни хотели в София... Гледали сецесионнатаовата фасадата и се чудели какъв ли живот тече зад нея. И съвсем не очаквали един ден „никой да не се интересува от хотела”, а сградата да стане „опасна”, „аварийна”, необитаема…

Оказва се, че не „липсата на интерес“, а напротив - значителният интерес към нея, определя сегашната й съдба. Споровете за собствеността се водят и до днес. Причините са сложни, объркани и с корени в далечната 1942 година. Приблизително хронологията е следната:

През 1942 г. сградата е продадена от тогавашните собственици – двама братя евреи. Купувачът плаща сумата от 4,000,000 лв. по предварителен договор, който така и не става окончателен, поради установяването на социализма. През 1993 г. сградата е реституирана. Два пъти. Първо хотел „Париж” е върнат на наследниците на еврейското семейство. А през 1997 г. същата сграда е върната отново на наследниците на онзи купувач с предварителен договор от далечната 1942 година. Оттогава тече съдебен спор за собствеността върху сградата.

А за да е още по-интересно, междувременно хотел „Париж” успява да смени няколко собственика, сред които и един генералски син, както разказват слуховете. Последният й собственик – Х. Р., купил сградата за 1 млн. лв. през 2000 г. (и в момента също страна по делото за собственост), на няколко пъти крои различни планове за бъдещето й. Първо внася „молба за разрешение за събаряне”, отхвърлена от НИНКН. През 2003 г. НИНКН предупреждава Х. Р., че трябва да вземе мерки за реставрация на сградата-паметник на културата, а той внася проект за „Преизграждане, преустройство и адаптация на сградата за хотел и игрална зала в партера на „Мария Луиза” № 30”5. Междувременно, на 19.09.2003 г., Х. Р. , оказал се гарант по неизплатен заем, прехвърля целия имот на фирмата-кредитор. Изненадващо обаче, през 2004 г., същият Х. Р. отново отправя до общината искане за преустройство и реконструкция на сградата. Новият архитектурен проект6 е върнат поради недостатъчно подробно разгръщане на архитектурните детайли7. Х. Р. не се отказва и през 2007 г. изготвя нов...

И докато единият собственик крои план след план, а другият се бори за собствеността си, публичните институции и досега изпращат писма за необходимостта от мерки за възстановяване на сградата.

Съседите пък си спомнят единствено безименен генералски син, който се опитал да направи нещо за реставрацията в началото на 90-те. В квартала тайно се надяват някой най-накрая да се заеме наистина със сградата. Ако не се поддържа да я бутнат, за да построят нещо ново – като отсрещната сграда от стъкло и метал, която като криво огледало, отразява драмата на бившия хотел „Париж”.


Извори:

Преписка за сградата на бул. „Кн. Мария Луиза”No. 30. Архив Столична Община, Район Оборище.

Хотелска сграда, бул. „Kн. Мария Луиза“ No. 30. Архив на НИНКН.

Хотелска сграда, бул. М. Луиза 30, кв. 28, пл. No. 4. Aрхитектурен ПК/КЦ от местно значение, обявена в ДВ 40/1978 г. Регистър на недвижими културни ценности на територията на СО, отдел ОП КИН, ОП «Стара София» със СИМ.

1 Архив на НИНКН. Хотелска сграда, бул. „М.Луиза“ 30.

2 Архив на ОП „Стара София“ със СИМ: Хотелска сграда, бул. М. Луиза 30, кв. 28, пл. н. 4, архитектурен ПК/КЦ от местно значение, обявена в ДВ 40/1978 г.

3 Архив Столична Община, Район Оборище: „Заповед ТД 57 – 323” - Гр. София, район Оборище, бул. „М. Луиза 30”, януари 1995 г.

4 Архив на OП „Стара София“ със СИМ. Хотелска сграда, бул. „М. Луиза“ 30, кв. 28, пл. н. 4, архитектурен ПК/КЦ от местно значение, обявена в ДВ 40/1978 г.

5 Архив Столична Община, Район Оборище: „Молба от Х.Р” - Гр. София, район Оборище, бул. „М. Луиза 30”, февруари 2003 г.

6 Архив Столична Община, Район Оборище: „Молба от Х.Р.” - Гр. София, район Оборище, бул. „М. Луиза 30”, февруари 2004 г.

7 Архив Столична Община, Район Оборище: „Писмо от НИПК до Х.Р.” - Гр. София, район Оборище, бул. „М. Луиза 30”, декември 2003 г.


Автор Вероника Димитрова, Цветелина Славчева

Начало