Close
Списък с къщи
Вълшебната къща

Списък с къщи

бившата детска градина на патриарха

Бившето виетнамско търговско представителство

В задния двор на подуянската жп гара.

Вълшебната къща

Голямата къща с малката стопанка

Двойната къща

Дом "С И 1911"

Дом Салабашеви

Закътаната къща

Зъболекарницата

изоставената къща

Къща на инж. Константин Йосифов

Къщата живееща срещу бетонния гигант

Къщата на канала

Къщата на чудесата

Къщата от 1906-та

Къщата с детска градина

Къщата с каменни основи

Къщата с любовните истории

Къщата със зелената птица

Къщата със зеления воал

Къщата със зеления покрив

Къщата, в основите, на която беше вградена мечта

Къщата, за която мечтаем всички

Къщата, която мечтае да си остане къща

Къщата, която ще се превърне в улица

Мълчаливата къща

Неразгаданата Красавица

Скритата къща

Скромната къща

Старата Тръпкова галерия

Тухлената къща

Устояваща на времето

Хотел на отраженията

Ъгловата къща

Ъгловата къща с кулата



БУЛЕВАРД „МАРИЯ ЛУИЗА” №56: ВЪЛШЕБНАТА КЪЩА


Днес Лъвов мост е натоварено кръстовище, отрупано със строително-ремонтни съоръжения за изграждането на най-различни инфраструктурни удобства. От двете страни на моста си пробива път „втори метродиаметър“, а от южната страна се издигат бетонните колони на бъдещ търговски център. Погледът на току-що пристигащ от гарата посетител на столицата трудно открива рошавия и еклектичен бул. „Княгиня Мария Луиза”. Ролята му на връзка между северозападния вход на София, а после централната ЖП гара, и обществено-търговския център на града, предопределя разполагането на множество хотели, кантори и магазини по него от началото на миналия век до ден днешен. Част от старите здания още са запазени във вида си отпреди цял един век, ако и да се оглеждат в стъклените фасади на чисто нови бизнес сгради и търговски центрове.

В летен ден, в края на август 2011 г., звъним на прашния фирмен звънец на сградата на бул. „Княгиня Мария Луиза” No 56. Входът е разположен отдясно на две зарешетени витрини и огромен строеж на пореден търговски център. Сградата е паметник на културата с богато фасадно оформление. На около 110 години1 е. Имаме късмет и вратата се отваря. Посреща ни тъмен тунелоподобен коридор. В края му се приземява стълбище с елегантна извивка, която никак не подобава на преграденото с ръждясала врата коридорче, водещо към магазинните помещения в предната част на партера. Стълбата мамещо се извива нагоре. Тихо е.

Стъпалата са бетонни и високи, но въпреки това сякаш скърцат под краката ни. Жената от втория етаж е заета и нетърпелива - все пак работи тук. Въпреки това, сякаш й се говори. Тя се разправя с повечето общи дела на входа, търчи до общината да „им” носи документите. А „те нехаят”. Нейният офис не е единствен – горе има адвокат. Домоуправител? - по-скоро няма.

Като цяло какво да й е наред на 110-годишна сграда! Скърца! Но най-страшното сякаш е минало - има план за реставрация на фасадата и нещата в общината са задвижени. Вратата се затръшва и отново настава плътна тишина.

Продължаваме нагоре. На третия етаж се открива домът-офис на възрастен адвокат. От стълбището се вижда вътрешността на апартамент: отляво - кухненско помещение с печка, навътре – стая с масивна мебелировка и голямо бюро. Таванът е напукан, адвокатът - по домашни дрехи. Собственик е на апартамента си от 20 години, когато го закупил от държавата. Убедително обяснява как няма начин къщата да падне – такава е конструкцията й. Вълшебна е – издържала е всички земетресения, до сега.

Срещу адвокатската кантора-жилище има друга врата, но апартаментът зад нея е празен. Доскоро е бил доста оживен и пълен – строителна фирма го ползвала за общежитие на работниците си.

Вървим нагоре, а тишината ни следи. Към четвъртия етаж бетонното стълбище преминава в дървена стълба, стените сякаш се стесняват, а таванът се приближава. Перилата на парапета стават ниски и неприятни. Нормализираме тази странна промяна по спомени от архивната информация за сградата - партер, първи, втори, трети и започва надстройка на сградата от 1914 г. Следва втора надстройка от 1928 година2. После май има тавански помещения. До тук беше 1900-та, нали? Оттук нататък вместо бетон – паянтови дървени стълби. И таваните – вместо разточителни пет метра, както долу в партера, тук са само триметрови. А по-нагоре още повече се приближават до главата ти. Прозорецът между третия и четвъртия етаж е, по непонятна причина, зазидан по средата на стълбата. В каква ли посока е гледал?

На четвъртия етаж едната врата леко се открехва и ни пуска към историята, под оглушителния лай на огромно старо куче. Жената, която ни отваря, твърди, че е тук най-отдавна от сегашните собственици – настанили са я през 1957 година. Естествено, не броим наследниците. Помни стария собственик – прадядото, който живял в къщата до смъртта си. Синът му бил зъболекар. Тя се срамува от сградата - вехта работа. През соц-а от Софжилфонд поне са идвали да им боядисват дограмите и стълбището. Сега само осем души живеят в сградата. Били са осемдесет – с децата и внуците в една стая. Тоалетните били с врати към стълбището, вероятно защото първоначалното предназначение на сградата е за хотел. След 1945 г. тя за нула време се превръща в общежитие, а в партера ресторант „Бялото агне” започва кротко да издава миризмите си.

Годината е някъде… 1960-1970-1980... „Бялото агне“ не е най-изисканият ресторант, но не е кръчма. Кварталът пък е спокоен, въпреки централното си разположение, изпълнен с удобни магазинчета – отсреща млекарница, до нея хлебарница, плод-зеленчук. Трамваят тихо подрънква по Мария Луиза... чакай, какъв трамвай, по Мария Луиза сега няма трамвай, а долу в партера има магазини, не ресторант.

През 90-те години – ресторантът е върнат на собствениците от преди социализма, както и няколко от апартаментите в сградата. Другите са изкупени от настанените от Софжилфонд обитатели. Двата магазина на партера променят предназначението си през година3, никой няма време за красивата фасада, за капителите и гирляндите, за фронтоните и неоренесансовите елементи. Не се интересуват и от стабилността й, но често се замерят с жалби относно кой какво е нарушил по безопасността на зданието. Отвръщат им подобаващо:

Сградата не отговаря на изискванията на правилника „Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони” от 1987 г. Като положителен фактор може да се приеме това, че тя е претърпяла всички значими земетресения до сега: 1977 – Вранча, 1986 – Стражица.”4 И специалистите твърдят, че е вълшебна.

Годината вече е 2009 г., а сградата на калкана й е съборена – фасадата й, която ще възстановят по одобрен проект, ще краси бизнес-сграда. Основата на новата постройка ще бъде подсилена, ще укрепят и калкана.

На една стена разстояние гирляндите върху капителите на № 56 се лющят като есенни листа. Само че е лято, строежът е в разгара си, прахът изпълва всичко, а едно от сервизните помещения се е отворило към небесата5. Строителите са избили неволно някаква нестабилна стена по калкана. А сградата се тресе – от обикновен строеж в съседство. Ами когато започнат с метрото? Има пукнатини с метър дължина и се е наклонила… дали ще издържи? Вълшебна е, ще издържи.

Ще бъде тук още поне известно време – къщата-блок на 110 години с фасада, която отдавна вече губи позлатата си; и гирляндите си... Годините са полепнали по нея – партерът на хаотичния преход след 1989 г. с „Хранителни стоки” и „Пица Италия”, и часовникарски ателиета, и магазини за обувки, и стелажи с дребни дрънкулки за продажба пред входната врата, та чак досега, когато витрините са отдавна заспали зад ролетни решетки.

Първият и вторият етажи пазят олющената елегантност на представителна сграда от 1900 г., посрещаща на входа на София хилядите устремили се към новата столица. Надстройките са малко по-изчистени и практични. Вътрешността помни истории както от социализма – с осемдесет обитатели на шест етажа (с партера и таваните) и ресторант, така и от прехода – с реституция, кавги за собственост, преустройства и конструктивни становища…

Днес се е облегнала на рамото на бъдещата бизнес-сграда отляво и леко се разтриса от сондажите за метрото. Колко ли ще издържи?



Извори:

Преписка за сградата на бул. „Кн. Мария Луиза”No. 30. Архив Столична Община, Район Оборище.

Сграда, бул. „Kн. Мария Луиза“ No. 56. Архив на НИНКН.

Жилищно-търговска сграда на бул. Княгиня Мария Луиза 56, София, кв. 36, пл. No. 3. Архитектурен ПК/КЦ от местно значение, обявена в ДВ бр.40/1978 г. Регистър на недвижими културни ценности на територията на СО, отдел ОП КИН, ОП «Стара София» със СИМ.



1 Архив ОП „Стара София“ със СИМ.

2 „Жилищно-търговска сграда, бул. М. Луиза 56, кв. 36, пл. н. 3, архитектурен ПК/КЦ от местно значение, обявена в ДВ 40/1978 г.“ София. Архив общинско предприятие „Стара София“.

3 София. Архив НИНКН

4 „Конструктивно становище относно състоянието на обект „Магазин за промишлени стоки, обувки и кожени аксесоари.” - Гр. София, район Оборище, бул. М. Луиза 56”, януари 1999 г., София. Архив Столична Община, Район Оборище.

5 Жалба от В.П., 2008 г. София. Архив НИНКН


Автори Вероника Димитрова, Цветелина Славчева

Начало