Close
Списък с къщи
Неразгаданата Красавица

Списък с къщи

бившата детска градина на патриарха

Бившето виетнамско търговско представителство

В задния двор на подуянската жп гара.

Вълшебната къща

Голямата къща с малката стопанка

Двойната къща

Дом "С И 1911"

Дом Салабашеви

Закътаната къща

Зъболекарницата

изоставената къща

Къща на инж. Константин Йосифов

Къщата живееща срещу бетонния гигант

Къщата на канала

Къщата на чудесата

Къщата от 1906-та

Къщата с детска градина

Къщата с каменни основи

Къщата с любовните истории

Къщата със зелената птица

Къщата със зеления воал

Къщата със зеления покрив

Къщата, в основите, на която беше вградена мечта

Къщата, за която мечтаем всички

Къщата, която мечтае да си остане къща

Къщата, която ще се превърне в улица

Мълчаливата къща

Неразгаданата Красавица

Скритата къща

Скромната къща

Старата Тръпкова галерия

Тухлената къща

Устояваща на времето

Хотел на отраженията

Ъгловата къща

Ъгловата къща с кулата


УЛИЦА „СТЕФАН СТАМБОЛОВ” № 17: НЕРАЗГАДАНАТА КРАСАВИЦА


Забързани за работа, за пазара или за някъде другаде, докато пресичаме ул. „Пиротска” и ул. „Стамболов”, рядко вдигаме поглед по-нагоре от витрините. Най-много да се спрем от изпречилия се на пътя ни трамвай и да зачакаме унесено да мине, за да продължим по пътя си. Ако обаче вдигнем поглед малко по-нагоре, гледката се променя драстично…

Ъгловата сграда на ул. „Пиротска” и ул. „Стефан Стамболов” се намира в старата еврейска махала, в традиционната за Османския период търговска зона около Женския пазар. Четирите ъгъла маркират граници – къщите, с които започва пешеходната зона на ул. „Пиротска” са с освежени фасади, и сочат пътя към по-лъскавия център на града. Една от тях е сградата на Мюсюлманското изповедание, настанило се в класическа софийска къща тип сецесион. А точно срещу Мюфтийството, отвъд ул. „Стамболов”...

ъглова къща, обгърната от магазини. Първото впечатление е колко е голяма. Простира се на около двайсетина метра по ул. „Стамболов” и близо толкова по ул. „Пиротска”. Не я виждаме цялата – откъм ул. „Стамболов” са я закрили колоните на дървета. Откъм ул. „Пиротска” тротоарът до къщата е тесен и се опитваме да се разминем с пешеходците и клиентите на магазините. От другата страна на улицата пък са колоните, под които минаваме, и чиито таван пречи да гледаме встрани. Ако погледнем отсреща, виждаме ронеща се мръснозелена мазилка, много прозорци, често без стъкла и черчевета – докато магазините ни отправят покана, горният етаж се опитва да ни отблъсне. Явно сградата е строена от заможен човек – с размах, с гипсова украса, отново сецесион. Годината на построяване се вижда точно над ъгъла, който е и центърът на сградата – 1911 г., - характерно датиране на сградите от началото на миналия век, което сме срещали и по други къщи на ул. „Пиротска”. Има няколко тераси, украсени в споменатия стил. Мазилката на сградата се рони, терасите се рушат… Горните етажи са видимо необитаеми. До надписа „1911” е написано „БиБ” – вероятно „братя Битракови”, които са построили сградата. В документ от 1977 г. е записано: „първ.(ична) функция: жилище и магазин”.1 Днес е видимо, че се изпълнява само втората половина от „първ. функция”.

Какво ни казват документите? „Сградата е построена през 1911 г. като доходно здание на братя Битракови – производители и търговци на маслини”2. Обявена е за паметник на културата от местно значение в ансамбъл с други сгради от същия стил, оформящи характерния облик на ул. „Пиротска” и бул. „Ст. Стамболов”. Входовете за етажите откъм ул. „Пиротска” са били „премахнати”, според документите, още когато сградата се е използвала за полицейски участък – като такъв е функционирала непосредствено след построяването й, вероятно до 1944 г., когато собствеността й се одържавява.

След 1944 г. сградата се използва за жилища и магазини. Нямаме сведения до кога е била обитавана като жилище, но според оценката на експертите от НИПК, сградата не е подходяща за живеене. Предложено е да се адаптира като административна. И до днес експертните препоръки остават неизпълнени.

Кой и какво ли може да ни каже за сградата? Решаваме да опитаме както с продавачите (вероятно все някой им събира наем, с надеждата този „някой” да е собственик или поне да го познават), така и с хората, живеещи в съседство.

На приземния етаж, почти в края на сградата по бул. „Ст. Стамболов”, се помещава кафене. Малко е, три масички за пушачи, на две може и да не се пуши. Клиентелата е постоянна и всеки си има своята важна история – но не и за сградата. Освен една история – за адвокат, който работел в офис на втория етаж и събирал наемите на всички.Адвоката ние така и не успяхме да срещнем. Разказът на тази единствена история се разклоняваше: от категоричното твърдение, че в тази сграда вече няма нищо и никой, освен магазините, до смътното допускане, че в сградата все още е кантората на адвоката, движил делата на сем. Битракови.

Нощем пък пространството трудно се опазва от бездомни люде и техните любимци – били забелязани хора и кучета да се нанасят „незаконно” в празните помещения на сградата.

Съседите гледат към сградата и гадаят: жена, живееща срещу сградата още от 1939 г., споделя, че „преди години” е бил поправян покривът, но оттогава нищо не се е случвало; продавач в един от магазините си мисли за бъдещата съдба на ъгловата красавица – дали сградата ще се превърне в подземен паркинг, или пък все някой ден ще бъде реставрирана.

Въпреки желанието ни да реконструираме историята на сградата през разкази за нейните собственици и бивши обитатели, а и да се срещнем с някои от тях, твърде малко успяхме да разберем. Дочухме слухове и догадки на съседи, продавачи, минувачи и клиенти на кафенето. Дори собствеността на сградата не успяхме да изясним – версиите витаят главно около това кои/какви може да са собствениците, има ли ги или вече ги няма. Съседите описват собствениците на сградата като „евреи” – но те „са много” и „отдавна са заминали в чужбина”. Дори дългогодишен продавач в магазин на партера на сградата не може да ни каже нищо повече. Няма връзка между продавачите в магазините и каквито и да било собственици или техни представители. Може би с тях се свързват собствениците на фирмите, наели съответните помещения, но продавачите не знаеха кои са и те.


Извори:

Жилищно-търговска сграда на братя Битракови, ул Ст. Стамболов №17 (бивша ул. Георги Кирков № 17), кв. 188, пл. № 1. Архитектурен ПК/КЦ от местно значение група Б (ансамбъл). София, Регистър на недвижими културни ценности на територията на СО, отдел ОП КИН, ОП «Стара София» със СИМ.


1 Жилищно-търговска сграда на братя Битракови, ул Ст. Стамболов №17 (бивша ул. Георги Кирков № 17), кв. 188, пл. № 1, архитектурен ПК/КЦ от местно значение група Б (ансамбъл). София, Архив на Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей.

2 Пак там

Автор Елена Лилова

Начало