Close
Списък с къщи
Голямата къща с малката стопанка

Списък с къщи

бившата детска градина на патриарха

Бившето виетнамско търговско представителство

В задния двор на подуянската жп гара.

Вълшебната къща

Голямата къща с малката стопанка

Двойната къща

Дом "С И 1911"

Дом Салабашеви

Закътаната къща

Зъболекарницата

изоставената къща

Къща на инж. Константин Йосифов

Къщата живееща срещу бетонния гигант

Къщата на канала

Къщата на чудесата

Къщата от 1906-та

Къщата с детска градина

Къщата с каменни основи

Къщата с любовните истории

Къщата със зелената птица

Къщата със зеления воал

Къщата със зеления покрив

Къщата, в основите, на която беше вградена мечта

Къщата, за която мечтаем всички

Къщата, която мечтае да си остане къща

Къщата, която ще се превърне в улица

Мълчаливата къща

Неразгаданата Красавица

Скритата къща

Скромната къща

Старата Тръпкова галерия

Тухлената къща

Устояваща на времето

Хотел на отраженията

Ъгловата къща

Ъгловата къща с кулата


БУЛЕВАРД „ХРИСТО БОТЕВ” № 82: ГОЛЯМАТА КЪЩА С МАЛКАТА СТОПАНКА


Ако вървите по десния тротоар на булевард Христо Ботев” в посока към Централна гара, малко след като отминете светофара на кръстовището с улица Пиротска”, погледът ви ще бъде хванат от червено-белите ленти, ограждащи част от тротоара пред фасадата на една от сградите. Върху лентите е закрепено парче картон, на което с разкривени букви пише Внимание, падаща мазилка!”.

След като прочетете надписа, ако не сте прекалено забързани, погледът ви ще продължи към фасадата на сградата, спирайки в няколко каменни стъпала, водещи до дървена врата. Вратата е поочукана, поожулена, с лющеща се боя, прашни стъкла и боядисана в черно декоративна решетка пред тях. После погледът ви може да се издигне нагоре, преминавайки над прашясали гипсови орнаменти, над ронеща се боя и опадала мазилка, разкриващи оголената плът лът на червени тухли.

Ако предоставите още няколко секунди свобода на погледа си, той ще продължи още по-нагоре, спирайки се за малко върху прашни, полуслепи прозорци, ще се изкачи над тях и ще спре на тъжните гипсови лица над прозорците на първия етаж, които сякаш оплакват съдбата на поверената им къща. Накрая, мнавайки по елегантните извивки на парапетите на балконите, погледът ви ще стигне до корниза под покрива и сложния фронтон, който подобно на шапката, добавяща последния щрих към тоалета на някоя дама, придава на къщата елегантност и достойнство.

На пръв поглед сградата изглежда необитаема, с изключение на един магазин в мазето и малко павилионче, сгушено до южната й стена.

До павилиона, на стената на къщата, е поставена табела, където пише Часовникар”. Играта на случайността, поставила надписа на това място, сякаш още повече подчетава принадлежността на къщата към други времена. Любопитна да разбера нещо повече, да проникна в това различно време, влизам в часовникарското ателие с усещането, че съм в машина на времето. Човекът, който работи там, не знае нищо за къщата и нейните собственици. Сигурен е само в едно: Тук никой не живее. Опасно е. Ако къщата беше над мен, щеше да ме е страх да седя тук.”

Решавам да попитам в другия магазин - Автогазови уредби”. За разлика от часовникарския павилион, подсилващ загадката на къщата, този магазин ми прилича на паразит, впил се в сградата, хранещ се от нея, и превземащ я малко по малко – почти половината от фасадата на първия етаж е покрита от синьо-белите реклами на магазина. Оказва се, че продавачът, подобно на колегата си от павилиона, не знае нищо за къщата. Той е под наем, а в къщата не живее никой. Впоследствие се разбра, че и двамата грешат – в къщата все още живее една от собственичките.

Жена от съседна къща ми разказва, че сградата, която ме интересува, принадлежи на семейство Каназиреви, с изключение на първия етаж, който бил продаден на хора „не от фамилията”. Всеки от трите етажа, принадлежал на един от тримата братя Каназиреви и има отделен вход. Главният, този откъм булеварда, отвежда само до първия етаж, по широкото каменно стълбище. На двете странични фасади има по още един вход, за втория и третия етажи, а на задната фасада е слугинският вход”, от който по дървено стълбище може да се стигне до всички етажи. Къщата е ремонтирана многократно отвътре, казва тя, но фасадата не е, защото сградата е паметник на културата и реставрацията струва много пари, а държавата не помага”.

Вече се каня да си тръгвам, когато виждам една жена да излиза от вратата на двора. Оказва се, че това е една от собственичките на къщата и единственият човек, който сега живее там - малката стопанка на голямата къща,” казва тя. Прозвучава малко тъжно. Жената отива на гости при болна приятелка и бърза към спирката на трамвая. Моля я, докато я изпращам по пътя й, да ми разкаже за къщата. Собственост е на семейство Каназиреви почти от самото начало, казва тя. Построена била през 1912 г. (къщата е по проект на арх. Карл Хайнрих за семейството на Пенчо Димитров1) и баща й я купил скоро след това, съвсем нова”. По-късно той починал и по време на комунизма в къщата останали само двете с майка й. По онова време обаче, не можело в такава голяма къща да живеят само две жени, така че от Софжилфонд настанили квартиранти на нормиран наем.

Сега тя живее сама в цялата къща, която се разрушава, но пари за ремонт няма, “а, доколкото знам, е паметник на културата”. За миналото повече не й се говори, а за сегашното казва само: не се справям, а тухли не се ядат”. Това са последните й думи, преди да побърза да се качи на спрелия трамвай.

Обръщам се назад, за да погледна още веднъж къщата, която стои спокойно, наблюдава живота, течащ покрай нея и устоява на времето. Къщата, която е свидетел как са били засадени тополи покрай булеварда и как за някакви си петдесетина години те са остарели. Видяла е подмяната им с днешните все още млади дървета и един ден, може би, ще види старостта им. За нея има надежда – сред съседите се носят слухове, че собствениците са се разбрали да я ремонтират.


Извори:

Жилищна сграда, бул. „Х. Ботев” 82, София, кв. 152, пл. No. 2, архитектурен ПК/КЦ от местно значение, деклариран с писмо на НИПК 1787/21.05.1976 г. Регистър на недвижими културни ценности на територията на СО, отдел ОП КИН, ОП «Стара София» със СИМ.

1 Сведение от личния архив на доц. арх. Петър Йокимов и д-р арх. Любинка Стоилова.

Автор Цветелина Панова

Начало