Close
Списък с къщи
Закътаната къща

Списък с къщи

бившата детска градина на патриарха

Бившето виетнамско търговско представителство

В задния двор на подуянската жп гара.

Вълшебната къща

Голямата къща с малката стопанка

Двойната къща

Дом "С И 1911"

Дом Салабашеви

Закътаната къща

Зъболекарницата

изоставената къща

Къща на инж. Константин Йосифов

Къщата живееща срещу бетонния гигант

Къщата на канала

Къщата на чудесата

Къщата от 1906-та

Къщата с детска градина

Къщата с каменни основи

Къщата с любовните истории

Къщата със зелената птица

Къщата със зеления воал

Къщата със зеления покрив

Къщата, в основите, на която беше вградена мечта

Къщата, за която мечтаем всички

Къщата, която мечтае да си остане къща

Къщата, която ще се превърне в улица

Мълчаливата къща

Неразгаданата Красавица

Скритата къща

Скромната къща

Старата Тръпкова галерия

Тухлената къща

Устояваща на времето

Хотел на отраженията

Ъгловата къща

Ъгловата къща с кулата


УЛИЦА „СТАРА ПЛАНИНА” № 90: ЗАКЪТАНАТА КЪЩА


В самия край на ул. „Стара планина”, малко преди ъгъла на кръстовището на бул. „Ген. Данаил Николаев” и ул. „Злетово”, иззад ръждясала и силно обрасла телена ограда, под 90 се крие една от последните запазили се архитектурни представителки на краен софийски квартал от 30-те години на ХХ век. Виещото се към входната врата стълбище от бял камък, малкото останали орнаменти около входната врата и високите тесни прозорци с дървена дограма привличат вниманието само на най-любопитните пешеходци, които рискуват да се захласнат по един почти заличен от времето чар.

Всъщност, днешната маргинална ситуация на къщата не е новост за тази част от столицата – някога тук се е намирала незастроената местност ‘Кюллюците’, пълна с обширни бостани и градини (по-късно като квартал това е карето между ул. "Будапеща" на запад, бул. "Дондуков" на юг, бул. "Сливница" на север и бул. "Ген. Данаил Николаев" на изток). Далеч преди Освобождението мочурищата и баирите наоколо приютявали т.нар. напуснати гробища, които „граничели с махала „Капано” (по бул.”Дондуков”), спускали се от Орханийския път към хендека и се свързвали с Малашевци по дървени мостчета”1. Там намирали последен покой нежеланите за града мъртъвци – самоубийци, обесени, застреляни, неидентифицирани лица и други случаи, незаслужаващи официално изпращане. Различни източници споменават тъкмо тези „болнични” или „позорни” гробища като най-вероятното място, където е бил погребан Васил Левски след обесването си. Въпреки мрачната история на цялата местност, постепенно сегашната ул. „Стара планина” се изпълнила през 20-те и 30-те години на миналия век със симпатични орнаментирани къщи върху парцели от 360-400 кв.м. в карето между улиците ”Злетово”, „Чаталджа” и „Малкара”, собственост на богат евреин.

Самата къща на 90 е строена през 1928 г. като историята на първите собственици остава неясна, поради липсата на каквито и да било свидетелства от този период. За тогава може да се твърди само, че обликът си тя дължи на плана за издигане на още един етаж от август 1929 г. по молба на Елена Ч. Енишенова. Подобно на много други софийски сгради, и за тази 1944 г. е съдбоносна – при бомбардировките над София бомба засяга задната й част и унищожава почти изцяло съседната триетажна къща. Къщата на 90 така и не била възстановена в оригиналния си вид по решение на тогавашните собственици, които предпочели да разширят дворното място за сметка на унищожената част. Сред по-старите жители на квартала битува мнението, че в десетилетията след 09.09.1944 г. къщата сменя множество собственици и обитатели, когато вездесъщият „Софжилфонд” стопанисва и отдава под наем първия етаж на къщата. По думите на съсед, живущ в съседната къща, още от 70-те години гореспоменатото каре е било предвидено за включване към комплекса на тогавашния ИСУЛ (днес УМБАЛ „Царица Йоанна”) под формата на общежития за лекари. От 90-те години насетне къщата отново подлежи на заличаване според подробния градоустройствен план, но този път заради строежа на нови кооперации, превзели през последните години почти цялата улица.

Настоящият собственик на сградата получава къщата като наследство от вече покойната си съпруга, лекар по образование, която живяла в нея още от самото си раждане. По негови спомени къщата била закупена в средата на 50-те години от родителите на съпругата му – Рашко и Анна Дрехарови, починали през 70-те години. В някогашните барачки на двора (от които днес няма следи) баща й имал частен занаятчийски бизнес, свързан с изработката на кожени изделия, предимно колани. Той бил царски офицер от стар офицерски род. След 09.09.1944 г. помагал във военното разузнаване, най-вече в заключителния етап от войната. В началото на 50-те години обаче бил освободен при последната политическа чистка в армията. От 1990 г. никой от семейството не е живял в къщата. Затова пък местните жители споменават за няколко наематели – според едни, става дума за зъботехници, а според други – за бижутери, занимаващи се със сребро, напуснали преди повече от 7-8 години. Към днешна дата са видими единствено следите от самонастаняване – талашитени плоскости, дюшеци, одеала, зеещи прозорци и липсваща врата на страничния вход...

Сградата никога не е фигурирала в регистъра на паметниците на културата, което донякъде обяснява защо е толкова трудно да се намери информация за нея отвъд спомените на жители от квартала. Бъдещата съдба на къщата е неясна, скрита в непредвидимия изход от множеството съдебни битки между собствениците, общината и болницата, за които говори мълвата.

А междувременно чарът на закътаната къща на ул. „Стара планина” 90 остава само за най-зорките погледи – на умеещите да съзрат зад гъсталака слънчевите лъчи, танцуващи бавно по напуканото белокаменно стълбище и увяхналата фасада...

1 Стоилова, Л. 1992. Спомен за мъдростта. Сердика-Средец-Триадица-София и нейните акрополи. В: сп. Архитектура, бр.3-4, стр. 26

Автор Кристиян Христов

Начало