Close
Списък с къщи
Къщата, която ще се превърне в улица

Списък с къщи

бившата детска градина на патриарха

Бившето виетнамско търговско представителство

В задния двор на подуянската жп гара.

Вълшебната къща

Голямата къща с малката стопанка

Двойната къща

Дом "С И 1911"

Дом Салабашеви

Закътаната къща

Зъболекарницата

изоставената къща

Къща на инж. Константин Йосифов

Къщата живееща срещу бетонния гигант

Къщата на канала

Къщата на чудесата

Къщата от 1906-та

Къщата с детска градина

Къщата с каменни основи

Къщата с любовните истории

Къщата със зелената птица

Къщата със зеления воал

Къщата със зеления покрив

Къщата, в основите, на която беше вградена мечта

Къщата, за която мечтаем всички

Къщата, която мечтае да си остане къща

Къщата, която ще се превърне в улица

Мълчаливата къща

Неразгаданата Красавица

Скритата къща

Скромната къща

Старата Тръпкова галерия

Тухлената къща

Устояваща на времето

Хотел на отраженията

Ъгловата къща

Ъгловата къща с кулата


УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА” № 58: КЪЩАТА, КОЯТО ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В УЛИЦА


Това е историята за една ужасно очарователна1 и отвратително интересна ючбунарска къща, която скоро няма да я има.

Действието се развива в Следосвобожденска София, в крайния, бедняшки квартал Ючбунар, на запад от днешния бул. „Христо Ботев”.

В Ючбунар парцелирането на земя става по време на събрание в някоя квартална кръчма или кафене, разпределението се прави чрез жребий. Строи се с каквито отпадъчни материали се намерят: парчета тухли, безформени камъни, служещи за „здрави” основи, стари дъски, греди, летви, също такива олющени прозорци, врати и други подобни. Вместо варов разтвор за иззиждане на стените, се ползва кал от чернозема, който се взима от мястото на застрояването. После калта се смесва с плява, за да се измажат стените отвън. След време от попадналите в плявата семена пониква зеленина. Колкото по-зелена е къщата, толкова по-добре!

Тази история е стара, точно толкова, колкото е старо Илинденско-Преображенското въстание. Веднага след края му, точно през 1903 г., дядо Борис идва в София. И както всички правели по онова време, той заграбва малко общинска земя, за да заживее в столицата. Забива четири кола в пръстта и така очертава границите на един парцел, който си е харесал в покрайнините на София, после прави и огнище. Тогава построително-полицейският правилник бил такъв, че когато коминът запуши, общината узаконява къщата. Така дядо Борис бързо си направил къща по ючбунарска рецепта и заживял с двете си дъщери. След още три години, през 1906 г., на ул. „Опълченска” е построена къщата, такава, каквато е запазена до днес. По-късно тя става част от Зоната на работническото движение и архитектурния ансамбъл около къщата-музей на Георги Димитров, в която той е живял между 1888 г. и 1923 г., врата до врата с Учителя Петър Дънов.

Улица „Опълченска”. Когато идваш от ул. „Пиротска” и се движиш в посока север към бул. „Сливница”, вляво е градинката с църквата „Св. Никола”, а вдясно има две стари къщи – една червена и една зелена. И двете имат по два етажа, но изглежда никой не живее там. Само първият етаж се ползва – в червената се продават банички и топли закуски, а в зелената - дюнери и ламинати. Вървиш на север. Отляво продължава градинката с църквата, а отдясно има един голям жълт сталински блок с три входа. Пресичаш и ул. „Цар Симеон”, отляво има OMW и BILLA, направили са ги преди десетина години, на място, ко ето дълго време било празно.

През 1982 г. по случай 100-годишнината от рождението на Георги Димитров, социалистическата държава имала план да събори всичко около къщата му, да остане само тя, заобиколена от голям площад, на който да се събират пионерчетата и чавдарчетата на манифестации. Съборили къщите, изселили хората в „Люлин”, но планът така и не се осъществил...

Да се върнем на ул. „Опълченска”, докъде бяхме стигнали... Отдясно има фасада на едноетажна къща, зад която прозират плочките на някогашната кухня, после един парцел, на който до скоро е имало къща, после още една цяла къща и ето я ужасно очарователната къща на № 58.

Къща като къща. Десният й прозорец е закован с бели пластмасови парчета, левият е отворен и от него се вижда перде, прозорецът на втория етаж го няма. На негово място има само черна опушена дупка, през която се вижда другият край на къщата. После разбрах, че стаята зад десния прозорец е ничия собственост, не се знае кой точно от всички братовчеди я е наследил. В стаята без прозорец някога имало стара наемателка, която я подпалила и оттогава няма кой да я оправи. Другата част на къщата все още е обитаема.

Къща като къща. Тук е живял скулпторът на народната власт Борис Стойчев. Ателието му било в двора. Навсякъде били разхвърляни бюстове на велики герои, по едно време имало и паметник на Сталин.

Къща като къща. Зад голямата желязна врата, толкова широка, че служи и като ограда расте висока акация, която напълно запречва гледката към улицата. Вратата се отваря, една стара немска овчарка не спира да лае докато не седна. Минавам първо през един надуваем басейн, изглежда доста голям и заема половината двор, точно срещу външните стълби, които водят до втория етаж на къщата. Право напред има тухлена стена, някога навътре в имота е имало още една постройка и ателието на скулптора. Било е пълно с наематели и дечурлига. Сега дворът е истинска джунгла. Пълно е с рози без цветове, а в единия край има скара, люлка и някакви храсти, които не мога да разпозная. През лятото животът на къщата се пренася на двора.

През 2007 г. Столичният общински съвет започва производство по принудително отчуждаване на реални части от поземлени имоти, частна собственост на физически лица. Добавят се малко съдебни дела, най-вече, за да се увеличи сумата за обезщетение на собствениците, които не могат да възразяват срещу решението за събаряне. Така 54 кв. м. от къщата на № 58 стават общинска собственост. Това са 5 м. навътре в имота. Фасадата, построена през 1906 г., оцеляла след бомбардировките над София и непомръднала след голямото земетресение през 70-те, ще бъде разрушена. Ще остане само задната стаичка, която се ползва за кухня.

Кога ще се случи това? Никой не знае, само общината си знае, но и тя не е наясно кога по-точно. Но пък има план за улица. Там на същия ред, две къщи по- на север е къщата на Георги Димитров2, а тя е със статут на паметник на културата от национално значение, та не могат по същата процедура за отчуждаване да си разчистят пътя за третото платно. Тогава Общината започнала да умува, хрумнало й, че може да премести къщата на Георги Димитров. Да! В днешно време всичко е възможно! Та първо мислили да избутат къщата навътре в двора, за да не им се пречка на пътя. После обаче, решили, че има и по-лесен вариант. Бъдещата улица да завива, и да заобикаля Георги Димитров. Хитро!


Извори:

Георгиев, А. 1985. Метежният квартал. Старият Ючбунар. С.: „Профиздат”.

Георгиев, Г. (1983). София и софиянци. С.: Индекс 39.

Решение на Столичен общински съвет 961, от 11.10. 2007 г.

Разговор с единия собственик, който в момента живее в къщата.

Разговори със съседи.

Жилищна сграда на ул. Опълченска 58, София, кв. 135, пл. Nо. 5 . КЦ „Зона на работническото движение Ж-5 - група 47”, декларирана с писмо на НИПК № 4469/22.08.1986 г. Регистър на груповите недвижими културни ценности, НИНКН.


1 Ужасно очарователна, е определение вдъхновено от Чавдар Мутафов, който през 1941 г. пише гротеската „Ючбунар”.

2 Къща-музей на Г. Димитров и Петър Дънов, ул. "Опълченска" 64-66, кв. 135, пл. No. 31. Исторически ПК/КЦ от национално значение, обявен във в. Известия бр. 73/1955 г., ДВ бр. 86/1979 г.; актуализиран с протокол на СОПК 29.06.1998 г. Регистър на недвижими КЦ на територията на СО, ОП КИН, ОП „Стара София” със СИМ.


Автор Невена Германова

Начало