Close
Списък с къщи
Къщата със зеления воал

Списък с къщи

бившата детска градина на патриарха

Бившето виетнамско търговско представителство

В задния двор на подуянската жп гара.

Вълшебната къща

Голямата къща с малката стопанка

Двойната къща

Дом "С И 1911"

Дом Салабашеви

Закътаната къща

Зъболекарницата

изоставената къща

Къща на инж. Константин Йосифов

Къщата живееща срещу бетонния гигант

Къщата на канала

Къщата на чудесата

Къщата от 1906-та

Къщата с детска градина

Къщата с каменни основи

Къщата с любовните истории

Къщата със зелената птица

Къщата със зеления воал

Къщата със зеления покрив

Къщата, в основите, на която беше вградена мечта

Къщата, за която мечтаем всички

Къщата, която мечтае да си остане къща

Къщата, която ще се превърне в улица

Мълчаливата къща

Неразгаданата Красавица

Скритата къща

Скромната къща

Старата Тръпкова галерия

Тухлената къща

Устояваща на времето

Хотел на отраженията

Ъгловата къща

Ъгловата къща с кулата



БУЛЕВАРД „МАКЕДОНИЯ” № 42: КЪЩАТА СЪС ЗЕЛЕНИЯ ВОАЛ


Това е историята на къщата с зеления воал. Започнах да я наричам така, защото цялата е опакована в зелена мрежа, зад която обаче ясно се очертава силуетът на изкорубена сграда, празна, необитаема, без прозорци. Под воала прозират изисканите форми на фасадата, богато украсена с геометрични и растителни елементи в стила на сецесиона.

  • Защо е покрита с воал?

  • За да се пази къщата от времето!

Къщата не се намира на случайно място. Разположена е на входно-изходната артерия на града на югозапад, в посока Скопие. Съвсем близо е до „Руски паметник” – паметен площад, оформящ мястото, където са били последните освободителни битки за града през 1877 – 1878 година.

Сградата е строена през 1912 година. Историята на строителството също е обвита в тайна. Според паспорта на къщата в НИНКН, тя е построена за жилище на двама братя; единият бил лекар и затова първият етаж си имал съвсем самостоятелен вход за пациенти. Според други сведения къщата е на предприемача строител М. Славеев. М и С са инициалите, запазени на еркера до днес. Друга обаче е историята на една от старите й обитателки, разказвана от баба й – къщата била строена за двама братя, казаци, които преди да си заминат за Русия я продават в груб строеж на Славееви. След като довършили къщата, те веднага започнали да я дават под наем.

През 1948 г. сградата става държавна собственост и в нея продължават да се настаняват наематели. Къщата е на три етажа, има две стълбища – главното е каменно, а второстепенното дървено. Към настоящия момент тя е обявена за архитектурен паметник на културата от местно значение, с писмо от 1976 година.

  • Защо къщата е покрита с воал?

  • За да пази спомена за живота в къщата!

От продавачката на зеленчуковия магазин, през съседката на третия етаж на близката кооперация, успях да стигна до един от дългогогодишните обитатели на втория етаж на къщата с воала. Тя е родена там през 1946 г., но семейството й е в къщата още от самото й построяване. Първи в София идват нейните баба и дядо, още през 1912 година. Те живеели богато в Русе, там имали два завода. Но баба й настояла да се пренесат в София. „Русе, Русе, Кючук Париж, обаче София си е столица и там ще е развитието”. Бързо взели решение и дошли в столицата. Избрали къщата на Братя Славееви, защото била близо до апартамента на тяхната кума, омъжила се малко по-рано в София. Обзавели къщата с виенски мебели и венециянски огледала. На еркера закачили люлка, където после се люляли всички дечурлига от семейството. На отсрещния тротоар, на мястото, където днес се намира болницата на МВР, била конюшната им. М. си спомня как баба й казвала на дядо й: „Заведи ме с белите коне, при Мара Свищовлийката, първо да се изфука с белия мерцедес, „и ела ме вземи с черните коне”. С файтона отивали и до улица „Преспа”, където живеели Славееви, за да им платят наема – давали по 50 лева за целия етаж.

След 1948 г., когато къщата станала собственост на Софжилфонд, наемът, който плащали, станал двоен, и така, както казва М., „69 години все се плащаше наем”. Заради голямата жилищна криза в София след войната, общината започнала да настанява при тях и други хора. Първо дошъл един офицер от Трънско, заедно с двете си сестри. На тях дали едната стаичка. После, около 1952 г., настанили друг офицер, този път от полицията. Той пък решил, че трябва да преустройва къщата. Бил настанен на първия етаж и искал да си направи отделен вход, откъм банята, която била просторна. Заявил, че не му трябва вана, защото това било буржоазна придобивка и на своя глава отрязал тръбите в банята, а така унищожил и останлите вани нагоре по етажите.

Лека-полека започнала трансформацията на къщата – къщата трябвало да се модернизира. М. разказва как в началото на 1960-те години попитала майка си защо у тях стоят с тези копринени тапети, по другите къщи били други. Така решили да направят ремонт – махнали копринените тапети, а на стените отдолу се показали изрисувани библейски сюжети и цветя. После се появили нафтовите печки и те си казали, че трябва да бъдат практични – разрушили огромните камини, които влизали цял метър навътре в стаите. И така, лека-полека, къщата се променяла отвътре, заедно със своите обитатели, чак до 1989 г., когато наследниците на Славееви си върнали къщата. Те изгонили всички наематели и започнали да кроят нови планове.

  • Защо къщата е покрита с воал?

  • За да бъде реновирана!

От 1992 г. в община „Красно село” и НИПК започват да се внасят проектни предложения за реконструкция на къщата. Оттогава е и първият проект за надстрояване на сградата до седем етажа, така че да се изравни с кота корнизите на съседните кооперации. През 2001 г. е внесен нов проект за адаптиране на сградата, този път за хотелски нужди, като се предвиждат само вътрешни реконструкции. Последният проект е от 2006 г. – за надстрояване до девет етажа, като се запази южната фасада, а нагоре се остъкли. Архитектът казва, че предлага историчеки контраст между „стъкло” и „плът”, за да подчертае достойнствата на паметника на културата.

  • Защо къщата е покрита с воал?

  • За да е безопасна!

През 2006 г., след жалби на живущи в съседните кооперации, общината издава заповед „с оглед на изискванията по сигурността, чистотата и здравеопазването и естетиката”, която задължава собственика на къщата незабавно да обезопаси триетажната сграда. Как?

  • Със зелен воал!


Извори:

Георгиева, М. и кол. 1977. Предложение за обявяване на архитектурни паметници на културата. От периода 1878 – 1944 г. в София. Централна градска част. С.: КИК - НИПК.

Жилищна сграда (бивша собственост на Славеев), бул. Македония 42, София, кв. 296, пл. No. 29. Архитектурно-строителн ПК/КЦ от местно значение, декларирана с протокол No.1787/21.05.1976 г. Регистър на недвижими културни ценности на територията на СО, отдел ОП КИН, ОП «Стара София» със СИМ.


Автор Невена Германова

Начало